След дълги дебати депутатите в парламента гласуваха "За" строителство на централата

Казусът, който стои повече от 37 години на дневен ред в българската енергетика, получи зелена светлина 

Проектът за АЕЦ „Белене”, който стои на дневен ред вече 37 години, се възобновява. Депутатите приеха решението на ГЕРБ и „Обединени патриоти”, с което се дава зелена светлина на ресорния министър Теменужка Петкова да води преговори с инвеститори.

БСП също имаше проекторешение, което предвиждаше да се вдигне мораториумът за строителството на втората атомна централа, но мнозинството го отхвърли.

Така в крайна сметка управниците записаха, че ще се препоръча на Министерския съвет да отмени своето решение от 29 март 2012 г. за прекратяване на проекта.

Това решение беше потвърдено и в пленарната зала в края на март 2012 г. и с него окончателно се спря строежът на втората атомна централа.

12-13_Restart_Vodi.1

С приетото решение се възлага на Теменужка Петкова да възобнови действията по търсене на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене” съвместно със стратегически инвеститор и на пазарен принцип.

Изрично е записано, че реализацията на проекта трябва да е без държавни гаранции, преференциални или гарантирани цени или други непазарни механизми за гаранция на инвестицията. Петкова ще има и ангажимент да организира и проведе преговорите с потенциални инвеститори, а самата процедура по избор на инвеститор трябва да бъде разработена най-късно до края на октомври тази година. За хода на събитията енергийният министър ще трябва „периодично да уведомява” Народното събрание.

Според решението активите на „Белене” трябва да се обособят в отделно дружество и да им се направи нова актуална оценка. Според данните на вносителите балансовата им стойност към 31 март е точно 2 268 746 072 лв., което значително се разминава със споменаваните досега 3 млрд. лв. В сумата са включени разходите по споразумението на НЕК с „Атомстройекспорт” от 29 ноември 2006 г., плащанията към Worley Parsons, лихви по заеми, разходи за консултантски услуги, придобиване на сгради, съоръжения и машини и др. При евентуално възобновяване на проекта обаче трябва да бъде извършена нова оценка на отчетените разходи.

Според управляващите най-важното е, че е налице желанието и намерението да се търси решение на въпроса АЕЦ „Белене”, който стои повече от 37 години на дневен ред.

ПОТЕНЦИАЛНИТЕ КАНДИДАТИ

Китайската ядрена корпорация иска гаранции от държавата, за да участва, „Росатом“ готови да помагат

Четири компании проявяват инвеститорски интерес към проекта АЕЦ „Белене”, обяви зам.-председателят на Парламентарната комисията по енергетика Валентин Николов по време на Международната ядрена конференция „Българската атомна енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност”, която се състоя край Варна. Според него, след като четири компании проявяват интерес, то за проекта ще има конкуренция.

12-13-INVESTOTORI-2
Бъдещето на АЕЦ „Белене“ бе основна тема на Международната ядрена конференция „Българската атомна енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност“, която се състоя край Варна

Има опция министърът на енергетиката Теменужка Петкова да преговаря с потенциални инвеститори и да подготви търг, с който да бъде намерен потенциален инвеститор.

Николов коментира, че е възможен и вариантът реакторите за проекта „Белене” да бъдат разположени на площадката на АЕЦ „Козлодуй”. По думите му, дори има постъпки за лицензирането на площадката на атомната ни централа от Агенцията за ядрено регулиране.

Китайската държавна ядрена корпорация смята, че трябва да получи определени гаранции от българската държава, за да участва в проекта АЕЦ „Белене”. На форума представителят на компанията Сие Джяджие посочи, че при всички подобни проекти се изисква някаква форма на гаранция. В същото време той потвърди готовността за участие: „Оборудването вече е тук, има площадка, има технически проект, „Росатом” са тук, китайците идват, така че нека да го направим”.

АЕЦ „Белене” е изключително нискорисков проект, заяви изпълнителният директор на Международния център за ядрена компетентност във Виена Янко Янев.

Според него риск-анализът е изготвен по искане на Българския атомен форум (БУЛАТОМ), като е използвана същата методика, която използва от Департамента по енергетика на САЩ при оценка на големи енергийни проекти.

12-13_-Investitori.1

Той коментира, че регулаторният риск при АЕЦ „Белене” е много нисък, финансовият риск също е сравнително нисък. Според него най-големият риск за проекта „Белене” е политическият – невземане на решение, отлагане – това е чиста загуба на средства, на кадри и специалисти.

„Възобновяването на проекта АЕЦ „Белене” е едно от решенията, които ще гарантират енергийната сигурност на страната“, смята и вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя посочи, че пазарът в световен мащаб става все по-сложен и агресивен и страната ни трябва да има своите позиции на него. Българската атомна енергетика е залог за национална, регионална и световна сигурност, каза Йотова. Тя уточни, че от 2015 година насам се увеличават страните, които развиват този тип енергетика, и за този период са започнали работа 26 нови реактора. Според нея днес основният въпрос е не дали да има ядрени централи, а как те да са колкото може по-сигурни.

Директорът на регионалния център „Росатом Централна Европа“ Вадим Титов отбеляза: „Повече от половин век си сътрудничим с България в областта на атомната енергетика. Като се вземе предвид уникалният опит на „Росатом“, ще се радваме да окажем всестранна подкрепа на българските колеги в областта на развитието на атомните енергийни програми“.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова:

Важно е процедурата за инвеститор да е прозрачна

Ръцете на правителството по проекта АЕЦ „Белене”са развързани и оттук нататък трябва да поработим доста сериозно, за да има наистина добри резултати за България. Това каза пред журналисти министърът на енергетиката Теменужка Петкова, след като парламентът гласува решение, с което дава мандат на правителството за преговори с потенциални инвеститори за централата.

12-13-TEMENUJKA

Петкова заяви, че оттук нататък предстои изработване на процедура за избор на стратегически инвеститор. Важно е тя да е добре конструирана, максимално публична, прозрачна, с обективни критерии, които да дадат възможност за избор на най-добрата оферта, каза министърът. НЕК трябва да направи оценка на активите, които притежаваме по този проект, уточни тя.

Да се надяваме, че инвеститорският интерес, който до момента е заявен, ще бъде препотвърден, каза Петкова. По думите й, централата може да бъде готова до 7-8 години.

Никой от нас няма интерес да се връщаме назад и да търсим вина.Трябва да гледаме напред и с общи усилия да се опитаме да направим нещо добро за България, което ще гарантира и нашата енергийна сигурност, и ще даде възможност парите, които българските данъкоплатци са вложили в проекта – над 3 млрд. лв., да бъдат използвани по предназначение, коментира Петкова.

Протести и контрапротести за строежа на централата

Да се изостави окончателно идеята за строеж на АЕЦ „Белене”, а площадката да се превърне в икономическа зона. Това поискаха стотици граждани по време на организираните митинги против рестарта на проекта, които се проведоха в няколко града в страната.

Недоволните отправиха към депутатите още няколко искания: да бъде потърсена отговорност на виновниците за поръчването на оборудването, както и то да бъде продадено или да се използва от „Козлодуй”. Протестиращите призоваха депутатите да покажат, че България е парламентарна република и че трябва да гласуват против рестарта на АЕЦ „Белене”. Акцията бе инициирана от Обединение „Демократична България”, в което влизат „Да, България”, ДСБ и „Зелените”.

12-13_Protesti

Всичко се прави заради Путин. Истината лъсва, обяви лидерът на ДСБ Атанас Атанасов. Според него премиерът Бойко Борисов се страхува от руската агентура у нас и се държи като Борис III – „винаги с Германия, никога срещу Русия”. От „Демократична България” пресметнаха, че АЕЦ „Белене” ще струва по около 7000 лв. на всеки българин. Имаше хора от Никопол, които обявиха, че регионът е против проекта.

Протестиращите припомниха, че решението на правителството за рестарт на АЕЦ „Белене” е обжалвано във Върховния административен съд, и поискаха парламентът да не се произнася преди решението. Недоволните считат, че възобновяването на този „опасен, икономически несъстоятелен и технологично остарял проект, зад което прозира двойна игра, скрепяваща управляващата коалиция и задкулисни отношения с БСП, е крайно вреден за българските геополитически, финансови и екологични интереси”. Паралелно в центъра на София се проведе и още един протест, организиран от АБВ, в подкрепа на действията на правителството за рестарт на АЕЦ-а. Според организаторите изграждането на АЕЦ „Белене” и „Южен поток” ще отворят нови 55 000 работни места.

ПОЗИЦИЯ

Работодатели искат застраховка срещу непазарно изпълнение на проекта

Работодателите настояват управляващите да поемат твърд ангажимент да не допускат прилагането на каквито и да било непазарни схеми при осъществяването на проекта АЕЦ „Белене”, ако той бъде възобновен. Това става ясно от публичната позиция на Асоциацията на организациите на българските работодатели, адресирана до Народното събрание и изпратена до медиите. В сдружението членуват КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ.

Членовете на организацията припомнят, че до момента министърът на енергетиката Теменужка Петкова е анонсирала само две изисквания, гарантиращи пазарни условия за проекта – да няма държавни гаранции по осъществяването на проекта и да няма дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия. Не откриваме публично заявена изрична забрана на преференциално ценообразуване, възможни доплащания на ценови разлики и/или премии, корпоративни гаранции от държавните дружества в енергетиката, като например Български енергиен холдинг, Национална електрическа компания, АЕЦ „Козлодуй” и др., се казва още в декларацията.

Работодателите посочват, че гореизложените изисквания едва ли изчерпват възможните непазарни начини за ощетяване на данъкоплатците – корпоративни и физически лица. Следователно, осланяйки се на добронамереността както на законодателната, така и на изпълнителната власт, настояваме за ясна и еднозначна декларация, че ще бъдат пресечени всякакви възможности за „иновации” и прилагане на схеми за непазарни приходи”, пишат членовете на асоциацията. Те предлагат и конкретни стъпки за действие, които включват това държавата да апортира в публично дружество досегашните материални и нематериални активи, да направи проспект на това дружество, с който то да бъде „качено” на фондовата борса, а след като му се увеличи капиталът с набраните през борсата средства, в него да влязат и съответните инвеститори, които да изпълнят проекта. След това произведеният ток да се продава през енергийната борса. Работодателите настояват за публична дискусия по темата, която да включва и цената на енергията, която евентуално ще произвежда един ден централата. В писмото се напомня, че има алтернативи на нова атомна централа – модерните ВЕИ инсталации, които вече произвеждат доста евтин ток. При реализация на проекта „Белене” следва да бъдат елиминирани всички рискове, свързани с доминиращите „нашенски” разбирания за качество и контрол на изпълнение, продукт на корупционната среда и политическа намеса, включително в чисто технически въпроси, се посочва в писмото.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си