Две сгради от Казанлъшко с номинации за архитектура

0

Две ембематични сгради, намиращи се в Казанлък и района, са номинирани за годишните архитектурни награди WhATA Awards за 2019-а. Това са Паметникът на връх Бузлуджа и Стоян-Стайновата къща. Монументът на Бузлуджа е номиниран в категорията „Архитектурно събитие на годината” и е във връзка с получен грант от фондация „Гети”. Стоян-Стайновата къща е номинирана в категорията „Нормалност на годината” и отразява добрите реставрации – реставрацията е направена от Александър Стайнов. Номинациите и наградите на журито се определят от WhATA – платформа за архитектурна критика и публицистика. Наградите на публиката се избират с онлайн гласуване, чийто краен срок е 31 януари 2020 година.

В момента най-известната българска сграда в света е една. И тя не е нито Боянската църква, нито Казанлъшката гробница, нито Рилският манастир. Може да ни се иска да е някоя от тях, но не е. За добро или за лошо, най-известната българска сграда в света е полуразрушеният Дом-паметник на БКП на старопланинския връх Бузлуджа, който до момента е най-успешният експорт на българска архитектура въобще, се казва в анотацията, представяща Паметника на връх Бузлуджа, кандидат за наградата „Архитектурно събитие на годината”. Неусетно и малко изненадващо за самите нас – източноевропейците, сградите на късния социализъм се превърнаха в поп-културен феномен. Затова и логично дойде новината в края на юли 2019, че американската фондация “Гети”, която от години отделя сериозни средства за проекти за консервация и реставрация на емблематични образци на модернизма в цял свят, е избрала именно Бузлуджа като първия български обект, на който да бъде отпуснат грант от 185 000 долара в рамките на програмата “Keeping It Modern”. Получател на гранта е ICOMOS Германия, който направи международен екип, за да се занимава с нашата Бузлуджа”, се казва още в текста, придружаващ номинацията на паметника.

Сградата от Казанлък, влизаща в престижната надпревара, е къщата на Стоян Стайнов, построена през 1907 г. по проект на софийския архитект Никола Занков Проданов и е пример за чудесен сецесион – всепроникваща игра на светлината, преливане на пространствата, характерни декорации, се казва в анотацията. През 1925-а наследникът на фамилията Маню Стайнов кани съгражданина си Иван Милев да декорира къщата. В резултат художникът прави не само стенописите, но и цялото обзавеждане на най-представителното помещение-салон на първия етаж на къщата. Оттогава къщата минава през доста перипетии, включващи настаняване на офицерски семейства след 9 септември, общински администрации и неосъществени планове за музей. Именно заради тези стенописи къщата е обявена за паметник на културата през 1979 година.

След 10 ноември къщата е върната на рода Стайнови и оттогава те се опитват да я върнат към живот като място за култура и изкуство. През 2019 г. последното поколение на рода Стайнови завършват внимателна реставрация на сградата като възстановяват повредените от времето елементи, външните дограми, запазват оригиналните стари австро-унгарски плочки.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си