Навигатор Home » Интервю » Даниел Пантов, директор на Общинския исторически музей в Приморско: С подводна археология разкриваме ценни находки в Приморско

Даниел Пантов, директор на Общинския исторически музей в Приморско: С подводна археология разкриваме ценни находки в Приморско 

ВИЗИТКА

Даниел Пантов е директор на Общинския музей в Приморско. В последните години полага изключителни усилия за развитието на алтернативния и културно-историческия туризъм в общината, заради което има множество признания и отличия. На него се дължи откритието на златното съкровище от времето на Александър Македонски и накитите, намерени след разкопки в местността Силихляр край морския град, които бяха номинирани за откритие №1 на 2016 година.

Ще стигнем нивото на европейски музей, ще работим с големи институции от цял свят

Разговаря

Ирина ГЕНОВА

– Г-н Пантов, започнахте подводна археология в района на Ропотамо. Какво конкретно проучвате? Очаквате ли сензационни открития?

– Това е селищен обект, известен от 80-те години на миналия век, когато има правени проучвания и се знае за наличието на археологически обект, който е под водата, и в момента възобновяваме реално проучванията, за да допълним картината. При проучванията се установи, че сграда, която е била на сушата, по някакъв начин е попаднала под водата, може би поради природен катаклизъм.

Проучва се жилище или складово помещение, в което се откриват множество керамични фрагменти и цели съдове. Изследваната площ обхваща два квадрата с размери 5 на 5, или общо 50 кв. м. Добрите резултати са следствие от предварително изследване на територията с георадар.

Откриха се доста цели съдове от различни епохи – от Османски период, вероятно от корабоплаване и пристан, търговия. От Късната античност има доста материали, от които е сградата. Колегите откриха предмети и от период Бронзовата епоха, което означава, че най-малко от преди 3000 години там е било населено.

– Подводната археология всъщност е доста трудоемка. Какво е характерно за нея? По какъв начин се прави, сигурно има специална техника?

– Водеща институция там е Центърът по подводна археология, който е към Министерството на културата и се намира в Созопол. Те са с пълно оборудване за извършване на археологически разкопки под вода. Колегите са професионалисти в областта и всички те са водолази, което е едно от изискванията.

Разбира се, по-трудно е, отколкото да правиш проучвания на повърхността. Всички получени резултати ще бъдат предадени на нашия музей и ще бъдат експонирани за гостите и жителите на Приморско. Има страхотни неща, с които тепърва ще запознаем аудиторията.

– През миналата година бе открито златно съкровище при проучване на тракийска надгробна могила в местността Силихляр край Приморско. Продължавате ли там разкопките и какви са Вашите очаквания?

– Миналата година изцяло проучихме голямата могила. Към момента екипът ни извършва археологически проучвания на място, което е в съседство с въпросната могила. Обектът представлява отново могила от среден тип с височина на могилния насип метър и петдесет до два метра.

За сравнение – проучената през миналата година беше с височина 6-7 метра. Открихме идентични материали. Установяваме два хронологични периода, датирайки ги чрез откриването на фрагменти от битови керамични съдове. Първият период е установен в източния сектор на могилата и се датира от III-IV в. сл. Хр. Вторият период – в западния сектор, е синхронен с могилата, която проучвахме миналата година – края на IV началото на III в. пр. Хр.

Открихме клада. Това е погребен ритуал. Кладата има ритуална площадка с доста съдове – керамични. Тялото на изгорения на кладата е военен. Казвам това, защото намерихме доста оръжия – тракийски меч, нож, стригила. Те са от фрагментирано желязо и тепърва предстои реставрацията им.

– Също през миналото лято проведохте втори етап на археологическите разкопки на крепостта Фармакида край Приморско при устието на Ропотамо. Извършена ли бе консервация на откритите стени? Ще продължат ли разкопките там?

– Стените, които открихме там, са на кална спойка, което означава, че още тогава е имало проблеми с тях. Сега ние сме ги укрепили с дървени греди, завили сме ги, извършили сме най-неотложните укрепителни дейности. Но при една възстановка на кулата всичко ще бъде премахнато и направено отначало.

Самата кула, съоръжението, се е срутило най-вероятно по време на земетресение. Открихме всичко струпано на една голяма купчина. В началото дори си мислехме, че е могила. Но впоследствие установихме, че кулата е била или опожарена, или е имало земетресение.

– След археологическите открития в община Приморско започна да се развива културно-исторически туризъм. Какви са Вашите наблюдения? Има ли подчертан интерес към историята и археологията на района?

– Това е заложено в програмата на община Приморско за дългосрочно развитие и развитие на културния туризъм.

За Беглик Таш идваха и по-рано. Сега вече един археологически обект, макар и култово място, не е достатъчен.

В момента правим проект на съществуващите исторически места, правим няколко туристически маршрута и в рамките на една седмица туристите да виждат нови неща и да научават повече за историята на нашия край. Защото тракийските племена очевидно много години са имали сериозно присъствие по нашите земи.

– Откъде идва финансирането на археологическите проучвания в община Приморско? На какви източници за финансиране може да разчитате в бъдеще?

– До този момент финансирането е изцяло от общинския бюджет.

На Ропотамо водните проучвания са по международен проект, финансират се от Европейския съюз.

Най-много се радвам, че събудихме интереса на колегията след откриването на златното съкровище. То си е тракийско, местно, изработено от местен майстор, уникално е като изработка. Не е правено в Гърция, защото там детайлите са още по-изгладени. Ние сме на изключителна вярна следа. Аз залагам, че ще има и нови открития.

На 24 май т.г. открихме нашия трезор, отговарящ на 6-а степен на сигурност и покриващ всички изисквания за съхранение на ценни експонати от рода на Панагюрското златно съкровище.

Музеят празнува своите две години – за сравнение – в Стара Загора музеят е на 110 години, в Созопол – 100 години. Ние сме съвсем нова институция, но вече с реални резултати.

Искам да изкажа благодарност за подкрепата на кмета на община Приморско Димитър Германов за това, че отчита важността на нашата работа, която допринася за развитието на културно-историческото наследство и популяризирането на културния туризъм. Той е безспорно много важна част от туристическото развитие на всички общини в България. Развиваме се с бързи темпове само и единствено благодарение на личното отношение към работата ни от страна на кмета на община Приморско.

Какви са перспективите – по-близки и по-далечни?

– Имаме още заложени дългосрочни и краткосрочни проекти. Сега закупуваме георадарна апаратура, която ще служи за предварителни проучвания на археологическите обекти.

Минаваме първо с апаратурата и виждаме реално дали има перспектива за археологически разкопки, или няма. Това ще спести доста усилия – и наши, и на работниците. Гледаме да сме добре оборудвана институция. Защото според мен в българските музеи липсва новото оборудване, с което колегите разполагат в чужбина. Много малко трябва, за да ги стигнем. Като равнище на учени и на експониране сме на ниво.

Ще се опитам да станем на нивото на европейски музей, за да привлечем тяхното внимание и да започнем съвместна работа с големи институции от цял свят.

Добавете коментар