Навигатор Home » Интервю » „Губим конкурентни предимства в сектори, които се развиваха на ишлеме, но пък печелим позиции в машиностроенето“

„Губим конкурентни предимства в сектори, които се развиваха на ишлеме, но пък печелим позиции в машиностроенето“ 

6_G.Stoev

„Губим конкурентни предимства в сектори, които се развиваха на ишлеме, но пък печелим позиции в машиностроенето“

 

„Инженерната специалност и владеенето на чужд език са перфектната комбинация за кадрите в промишлеността“

6_G.Stoev-1

Георги Стоев, икономист от Industry Watch:

 

Трябва да брандираме България като високотехнологична дестинация

 

Пловдив вече се превърна в индустриалната столица на държавата

 

6_G.Stoev-3

 

 

Георги Стоев завършва английската гимназия в София и университета на Лувен, Белгия. Започва професионалния си път като макроикономист в Института за пазарна икономика. Съосновател е на аналитичното звено Industry Watch. В момента е стратегически консултант на водещите проекти за индустриални зони в България и председател на платформата за дигитална трансформация на традиционните индустрии Trakia.Тech. Той е един от инициаторите на Международната мрежа на стратегическите консултанти, чрез която цели да наложи имидж на България като технологична дестинация.

 

 

– Г-н Стоев, какво успя и какво не успя да свърши България в посока популяризиране на страната ни като инвестиционна дестинация?

 

– Аз мисля, че свършихме много добра работа в посока привличане на инвеститори. На такива, за които страната ни не е непозната дестинация, не е чужда, а, напротив, държава с много препоръки. Направихме доста стъпки и в посока на това да брандираме Пловдив като индустриална столица на България. И смятам, че успяхме с основание. Наистина все повече инвеститори предпочитат първо да дойдат в Пловдив, когато проучват за нов терен и предприятие.

Това, което не свършихме, е да направим зад граница малко по-силна кампания. Трябваше да брандираме цялата страна като добра дестинация за инвестиции, за бизнес. И не просто за ишлеме инвестиции, където ги привличаме с евтин труд и ниски данъци, а като страна, която има добри инженерни кадри, добри традиции в машиностроенето. В сектори, в които, да го кажем директно, Китай не може да ни конкурира. Защото, когато се конкурираме с евтин труд, се съревноваваме с цяла Азия и може би в бъдеще с Африка. Това не свършихме. Изгубихме една година, в която можеше да се подготвим за този процес, и през 2018-а да използваме повода на председателството и да си направим, грубо казано, този маркетинг.

Защото вече всички знаем с какво сме силни, инвеститорите, които са в България, знаят с какво сме силни. Никой не си е тръгнал от тук, нищо че всички се оплакват. Има инвеститори зад граница, които не знаят почти нищо за нас. Дори близки и конкурентни дестинации, като Полша и Румъния, е добре да са наясно с нашите предимства. Това можеше да се случи с доста по-силно представяне навън и силно участие на нашите търговски представители зад граница.

 

– Подобно представяне не трябваше ли да се случи на по-високо ниво?

– Не мисля, че това трябва да става на държавно ниво, а с бизнес форуми преди всичко. Правителствените делегации, разбира се, трябва да носят имиджа, че това не са просто празни приказки, а България има какво да предложи, когато говорим на немците, на шведите и т.н. Но ние трябва да отидем при тях на подобни форуми и да представим инвестиционните възможности, а не да чакаме те да ни намерят.

– Каква е Вашата оценка за развитието на индустрията в страната?

– Средно за страната ръстът на работните заплати в промишлеността за тази година е 7,5 процента.

В Пловдив е около и над 10% в сравнение със същия период на 2016 г. Възнагражденията в града под тепетата продължават да нарастват дори по-бързо от очакванията на доста работодатели. За мен е грешка, че работодателите се конкурират за един и същи сегмент на пазара на труда и често крадат един от друг обучени кадри. Това е доста порочен кръг. В някои индустрии оборотът на работни места достигна 25-30%, което е неустойчиво, грубо казано. Голямата цифра е в промишлеността, в работещите в предприятията, най-вече в тези, които разчитат на нискоквалифициран труд. Например Пловдив вече догонва София не само като заплащане, но и като цени. Градът повиши жизнения си стандарт бързо и вече не е от най-евтините населени места, не говоря само за заплащане на труда, но и за услуги. В „Капана” например вече има капучино, което струва 3,50 лв., то е почти като на жълтите павета в столицата. Има редица градове, които не могат да се сравняват с Пловдив. Изненадващо за нас обаче изостава Бургас, където заплатите растат два-три пъти по-бавно в сравнение с Пловдив, където бизнес индустрията и промишлеността са 55% от цялата икономика. Може би обяснението е, че Бургас не е индустриален град. Като изключим нефтения завод, там няма индустрия. А Пловдив наистина е промишлен център. Нашата задача сега е да го вдигнем до ниво на технологичен промишлен център. Другите градове, които изостават като бързина в ръста на заплати в промишлеността, са Димитровград и Хасково. Ръстът на заплатите е с 4%, а там е нововъзникващият клъстер за промишленост.

– Каква е прогнозата за следващата година и в кои сегменти ще се търсят най-много работници?

– България е все още страна, в която инвеститорът търси нискоквалифицирани и средноквалифицирани работници. Може би, за щастие, към момента се отличава процентът на работници, които, макар и без висше образование, имат някаква инженерна грамотност. Така че най-желани от работодателите са и ще бъдат кадрите със средно образование с технически специалности от техникумите. Владеенето на английски език и втори западен, по възможност немски, ще бъде, ако не задължително, то поне препоръчително, тъй като повечето инвеститори идват от Западна Европа. Все от страни, чиито инструкции са или на немски, или на английски език. Така че инженерната специалност и владеенето на чужд език са перфектната комбинация за кадрите в промишлеността.

– Страната ни няма ли имидж на производител на ишлеме, нискоквалифициран труд и промишленост с не особено висока добавена стойност?

– Това се променя по чисто пазарни причини. България губи конкурентни предимства в сектори, които се развиваха на ишлеме, но пък печели позиции в машиностроенето. Оцеляването и развитието на пазари със силен конкурентен натиск е комбинация между постоянен стремеж към ефективност и таргетиране на нишови сегменти от пазара.

Колкото и насочено да е вниманието върху IT сектора в България, като най-динамично развиващ се и най-голям отговорник за създаването на нова заетост у нас е преработващата промишленост. Производствените предприятия в момента създават заетост за около половин милион трудови договори. Те са отговорни и за заетостта в свързани индустрии поне за още толкова. Голямото възстановяване на пазара на труда започна и ще продължи именно в тези сектори, където е насочен и най-сериозният инвеститорски интерес.

– Необходимо ли е активизирането на българските търговски представителства в чужбина занапред?

– Без да преувеличавам значението на ролята на държавата за тези процеси, мога да дам някои практични насоки за развитието оттук насетне. На първо място според мен са усилията по брандиране и утвърждаване на нова идентичност на България като технологична инвестиционна дестинация. Необходимо е и активизиране на българските търговски представителства в чужбина. Все още успешните зони у нас са непознати дори в близките за България страни. Ще се наложи по-активна кампания в Западна Европа и Скандинавия, както и вероятно обединяване на усилията с „конкурентни” зони в Румъния и Полша.

 

 

 

 

 

 

Добавете коментар