Гръцкият бизнес намира сигурност в България

0

Между 800 и 1000 дружества се регистрират у нас годишно

4-5--Gleda4evЗа финансовите експерти, които следят бизнеса на Балканите, интересът на гръцки фирми към инвестиции в България не е новина, а по-скоро трайна тенденция, смята икономическият анализатор Светозар Гледачев. 3,5 милиарда евро и близо 100 000 работни места – това са параметрите на гръцкото икономическо присъствие в страната ни за последните 10 години.
Едрият бизнес и приоритетно финансовият и банков сектор първи си запазиха позиции у нас. По-сериозните стопански играчи от Гърция търсят в българската икономика възможности да разширят навън основния бизнес от родината си. От 2008 година обаче интересът на малките и средни гръцки фирми за инвестиции в България става осезаем. А откакто южната ни съседка се изправи на ръба на фалита, страната ни стана истински инвестиционен хит за дребния и средния гръцки бизнес. Много предприемачи решиха да преместят изцяло производствата и дейността си в нашата страна, твърди Гледачев. В трудната за елините икономическа ситуация България е инвестиционен хит за дребния и средния гръцки бизнес. Справка в търговския регистър показва, че между 800 и 1000 дружества с гръцко участие, капитали или съдружници се регистрират у нас годишно. Ниските данъчни ставки, ниските нива на заплащане и относително добре квалифицираната българска работна ръка са сред примамките, който карат част от гръцкия бизнес да избере страната ни. Така в последните няколко години гръцките таверни и ресторанти у нас са се увеличили тройно, също и броят на гръцките студенти, които учат тук. „Поне още 10 години гръцкият бизнес ще търпи неволи на родна земя и ще търси спасителни варианти за оцеляване в други балкански страни“ – прогнозира финансовият анализатор Гледачев. Според него това, което привлича елините в България, е, че има предсказумост. Колкото и бизнес средите да недоволстват от едно или друго, което натоварва работата им, държавата дава относителна стабилност и шанс да се реализират инвестиционните намерения. „Как гърците да не оценяват това, след като само за 2014 година при тях са въведени нови 14 данъка. На това отгоре гръцкото законодателство дава възможност да бъде налаган еднократен данък за едно или друго, което е допълнителен шок за хората“ – уточнява финансовият анализатор Гледачев. Поради липса на ефективна данъчна администрация съобщенията и размерът на всеки налог стигат до гърците в едно с месечните им известия за ток, така че било невъзможно да не бъдат платени своевременно.
Съществуват и други парадокси, които блокират дейността на много гръцки фирми – например отношението на гръцката администрация към възстановяването на ДДС. Предприемачи, преместили дейността си у нас, твърдят, че с години не са успявали да си върнат и цент от този налог в родината, докато в България този проблем не същестува. На фона на цялата тази мрачна картина никак не е чудно как гласуваха гърците на настоящите избори. Според политически и икономически анализатори обаче проблемите на Гърция едва ли ще се решат скоро. Това кара все повече хора да обръщат гръб на страната и да избират България като временно място за образование, бизнес или по-спокойни старини. Пазарът на недвижимости в южната ни съседка затвърждава тези тенденции. В момента в Атина и някои от по-големите гръцки градове масово се продават жилища и офиси почти на безценица. Хората бързат с продажбите, за да се отърват от непосилния данък сгради, който имат да плащат. Нестабилната банкова система в страната, както и слуховете за завръщане на драхмата всяват допълнителна паника и желание у мнозина да пренаредят бизнеса и живота си някъде зад граница.

 

Нова вълна капитали приижда към страната

4-5bizГръцкият бизнес има намерение да пренасочи нова вълна от капитали към България. Това заявиха представители на над 120 големи фирми от южната ни съседка, членуващи в Гръцкия бизнес съвет в България. Те се срещнаха с министър-председателя Бойко Борисов, съобщиха от правителствения пресцентър. Основен акцент на дискусията бяха въпроси, свързани с банковата стабилност, политиката на страната ни за влизане в еврозоната, както и с възможностите за облекчаване на инвестиционния режим. На срещата присъстваха мениджъри на фирми, регистрирани у нас, с гръцки капитал в размер на 3,5 млрд. евро. Дейността им е концентрирана главно в банковата и финансовата сфера, както и в големи предприятия в областта на металургията, стъкларската, циментовата, строителната и хранително-вкусовата промишленост.

 

Византийците панически изпразват влоговете си

4-5-Vlogove.-2-jpgГръцките вложители панически теглят парите си от банките, въпреки уверенията на спечелилата извънредните избори Коалиция на радикалната левица СИРИЗА, че идва краят на затягането на коланите. По информация на вестник „Прото тема“, само за седмица около вота от гръцките банки за изхвърчали над 4 милиарда евро от влогове. Това е причината Банката на Гърция да се обърне с искане към Европейската централна банка четири гръцки финансови институции да бъдат обезпечени от Извънредния механизъм за финансова ликвидност. Според банкови анализатори на вестник „Катимерини“ обаче дори и при осигурена ликвидност на банките Гърция ще има нужда от допълнително финансиране между 1,5 и 2 милиарда евро само до края на март. Ако изпълнението на бюджета се разминава с поставените в него цели, това допълнително финансиране неминуемо ще нараства. Меморандумът за финансова стабилност на Гърция е удължен до края на февруари 2015 г. и се смята, че дотогава финансовите нужди на страната са обезпечени. Емитирането на държавни облигации се очаква през март. Гърция не е получила финансова помощ от 7,2 милиарда евро от Международния валутен фонд, която бе замразена до завършването на проверката от страна на кредиторите след формирането на новото гръцко правителство.

 

Посланик Димостенис Стоидис: Плоският данък е изгоден за нас

4-5pos1Българското законодателство е изгодно за гръцкия бизнес, заявява гръцкият посланик Димостенис Стоидис в едно от интервютата си за „Bulgaria on Air“. „Доколкото зная, няма гръцки фирми, напуснали България, и много наши компании се опитват да се установят тук. Един от основните фактори, които привличат гръцките инвеститори, е плоският данък. Близостта на страната ви до Гърция – също. Мисля, че тенденцията в България е позитивна. Гръцките фирми допринасят и за развитието на българската икономика. Те инвестират в туристическия сектор. Знам, че има доста гръцки фирми в Банско“. Посланик Димостенис Стоидис подчертава, че енергетиката е другият отрасъл, който представлява интерес за гръцките компании. „България и Гърция са много ентусиазирани да развият междусистемната газова връзка“, допълва Стоидис. По думите му, тя трябва да бъде готова през 2016 г. Посланикът посочва още, че Гърция иска от страната ни трайно сътрудничество по енергийни проекти.

 

Конкурираме се със съседите по дългове

4-5klaГърция и България са на челни позиции в две негативни класации, измерващи дълговото бреме на държавите от ЕС. Съседката ни е № 1 по държавен дълг, отнесен към мащабите на националната икономика. Нашата страна пък води в класацията по най-бързо растящи борчове. Това сочат данните на Евростат за третото тримесечие на 2014 г.
Утехата е, че въпреки бързото нарастване България все още е сред страните с най-ниски публични задължения в ЕС – 23% от брутния вътрешен продукт (БВП), и е на трето място след Естония и Люксембург. Не бива да забравяме обаче, че доскоро бяхме на първо място по този показател. Държавният дълг на Гърция е равен на 176% от икономиката й, показват данните на Евростат за предпоследното тримесечие на миналата година. Това отрежда на проблемната ни съседка първото място в черната статистика. Следват я Италия и Португалия, при които съотношенията между дълг и БВП са съответно 132 и 131 процента. В другата класация на Евростат обаче негативният рекорд принадлежи на България. Държавният ни дълг е отбелязал скок с 3,6 процентни пункта само за тримесечие. Следващите са Португалия и Дания с под 2 пункта увеличение. В същото време половината членки на ЕС са смалили дълговото си бреме – като Унгария, Италия, Австрия и дори Гърция.
На годишна база най-голямо задлъжняване регистрират Словения, Хърватия и България. Миналата седмица БНБ съобщи, че външният дълг на България е надхвърлил 5 млрд. евро в края на ноември. Това е увеличение с над 1,6 млрд. евро спрямо нивото година по-рано. Министерството на финансите пък обяви, че държавата има да връща на вътрешния пазар 4,018 млрд. евро.

 

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си