Борислав Филипов е кмет на село Ивановци от 2015 г. Преди това 18 години е бил управител на Дома на народната армия във Видин, 8-9 години е работил в строителна фирма. Никога не е прекъсвал връзките си с родното си село и днес му е лесно да го управлява. Помни го и многолюдно, и топящо се като всички северозападни села. В него са останали малко жители. Но и те искат подобрение на средата за живот.

Борислав Филипов, кмет на с. Ивановци, община Видин:

Беседки и тротоарни пътеки са придобивките ни през последните години

Цвета ИВАНОВА

– Г-н Филипов, представете селото си! Близо е до Видин, но няма перспективи за развитие. Защо?

– Село Ивановци е едно от китните села около Видин. Намира се само на 16 км от него, има хубав път. Създадено е малко преди Освобождението от сърби от село Червена ябълка. Мъж на име Иван със синовете си търсил хубаво място за къщи и ниви. И избрали нашето, което тогава е било пусто. Дошли и власи отвъд Дунава. И понеже сърбинът се казвал Иван, хората започнали да ги наричат Ивановците. Всеки от тях си вдигнал къща, навъдил челяд. Преди повече от половин век в него са живели 700- 800 души. Когато образували ТКЗС, имало няколко бригади, които произвеждали жито, царевица, зеленчуци. Днес сме останали 60-ина души. Повечето са възрастни, тук доживяват дните си. Някога имало много Ивановци, на Ивановден не смогвали да ги къпят в ледената река, какъвто бил обичаят. Днес в селото има само един Иван. Някога е имало основно училище, детска градина със 75 деца. Днес само едно дете ходи на училище във Видин.

– Не се ли връщат хората след пенсия на село?

– Връщат се по един-двама. Но оживелите родни къщи са малко. Живеем 20 мъже и 40 жени. Най-възрастният е дядо Ангел Стойков, на 95 години е. След него е баба Стояна – на 92. Останалите са между 75 и 80. Само трима души в селото се водят безработни, което ще рече, че са по-млади. Един е назначен по програма за заетост. Всички идват сутрин в магазина, който е в центъра на селото, да си вземат хляба. Като минават комисии да оглеждат за чистота, ни хвалят, че селото ни е чисто. Че то няма кой да цапа, обяснявам аз. Събираме се повече по празници – Ивановден, на някой църковен празник.

– В селото има доста необитаеми къщи. Близостта до Видин не привлича ли кандидати за тези имоти?

– Има известен интерес към тези къщи. Една се продаде, за други две-три се водят преговори. Наследниците искат повече пари, а хората предлагат по-малко. Най-хубавата къща се продаде за 8000 лв. Останалите вървят по 5-6 хиляди. Повече от това не може да се вземе.

– Община Видин въведе програмата „Местни инициативи“. Дава на село по 2000 лв. всяка година за някаква придобивка. Вие за какво използвате тези пари?

– С тези пари си направихме две беседки – да има къде да сядат хората, когато се събират на центъра. Тази година – тротоари. Това са едни малки пътеки, облицовани с плочи – водят към кметството и магазина. Хората им казват тротоарчетата. По-точно е тротоарни ивици. И се радват – все пак е нещо. Радват се и на изкърпване на дупките по улиците. 70-80 процента от улиците в селото някога са асфалтирани. Общо взето, са се запазили, но има и дупки по тях. Техника, която зиме чисти снега, също ги разрушава. Запознал съм общината във Видин с положението, обещават да запълнят дупките. Би ни радвало и баластриране, но тази година нямаме планирана за насипване с фракция улица.

– Какво смятате да направите с парите от „Местни инициативи“ догодина?

– Искаме да издигнем паметна плоча на загиналите във войните. Сега проучваме колко души са, кои са. По фронтовете на Първата световна война от селото са загинали 15 души. Имаме идея да направим паметна плоча в центъра на селото. Пламен Стоянов, шеф на строителна фирма, който е от селото ни, е обещал да ни помогне. Ще платим само за плочата и написването на имената. Открили сме и дарителска сметка. Всеки, който иска, може да дари по някой лев. Сегашни и бивши жители на селото се отзовават. Всичко ще ни струва 4-5 хиляди лева.

– Какво друго правите, за да се създават по-добри условия за живот на хората от селото?

– Имаме един човек, назначен по програма за заетост. Дадоха му моторна косачка. Той коси тревата около центъра, пътя към гробищата, самия парк. Използваме и препарати срещу затревяване. Закрихме нерегламентираното сметище. И това е всичко, което можем да направим в село като нашето.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си