Навигатор Home » На фокус » Възлагането на обществени поръчки е сериозно опорочено

Възлагането на обществени поръчки е сериозно опорочено 

12-13_Analiz_ZOP.2

Експерти от Института за пазарна икономика алармират:

Злоупотребите могат да се пресекат с повече контрол, публичност и прозрачност от страна на институциите и държавата

За поредна година дейността по възлагане и изпълнение на обществените поръчки е определена като високорискова в отчета за 2017 г. на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ).

Проверени са 1138 обществени поръчки (8,9% от средногодишния брой на откритите търгове) на обща стойност 1,26 млрд. лв. и при 39% от тях (на стойност 475 млн. лв.) са открити нарушения, сочи в свой анализ Институтът за пазарна икономика. 11-NEWТочно толкова е и делът на поръчките с нарушения през 2016 г. при 41% през 2015 и 38% през 2014 година. Което означава, че въпреки намеренията на последните правителства да се справят с корупцията и злоупотребите в публичното възлагане, както и цялостното пренаписване на Закона на обществените поръчки поръчките си остават канал за сериозна злоупотреба и неефективно харчене в огромни размери.

От 445 поръчки с нарушения около половината, или 229 (20% от проверените), са със съществени нарушения, а другата половина – 216 (19% от проверените) – с процедурни. Именно първата група ясно показва дълбоко вкоренения порок на системата за обществени поръчки – неспазване на свободната конкуренция, равнопоставеността, публичността и прозрачността на процеса. Те са на стойност от 164 млн. лв. и включват:

– договаряне без обявление;

– поставяне на условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на кандидатите в процедурите;

– сключване на анекси, с които са изменяни цени, срокове и др.

12-13--ANALIZ-NEW

Резултати от проверката на 1138 обществени поръчки на обща стойност 1,26 млрд. лв., 2017 г., отчет на АДФИ

Харченето в общините остава големият проблем. През 2017 г. поръчките с нарушения в общините са 42% и са на стойност 337 млн. лв. Нещо повече, от стойността на всички поръчки с нарушения огромният процент е именно в общините – около три четвърти от стойността на поръчките с нарушения (337 млн. лв. в общините при 475 млн. лв. общо). Подобни констатации показват и проверките на Сметната палата.

Интересен е и фактът, че освен констатирането на поръчки с нарушения на стойност 475 млн. лв., по време на финансовите инспекции АДФИ е успяла на предотврати вреди в размер на 4,5 млн. лв., което показва ползата от навременния контрол.

Освен това от проверките се вижда, че 70% от сигналите за нарушения (общо 440), подадени от държавни органи (общо 88, или 20%) и от физически и юридически лица (общо 352, или 80%), са потвърдени при финансовата инспекция, което още веднъж показва надеждността на получената по този ред информация.

На базата на финансовите проверки АДФИ е съставила 23 акта срещу 39 длъжностни лица за вреди на стойност 1 093 418 лв. Би било добре, ако отчетът на агенцията включваше и информация за наложените в предходни периоди глоби и санкции, както и развитията по поръчките, изпратени до прокуратурата. От изводите в самия доклад излизат и необходимите първи стъпки към пресичане на злоупотребите при обществените поръчки – повече контрол, повече публичност и прозрачност и повече възможности за обжалване и подаване на сигнали за нарушения, обобщават анализаторите.

За или против обжалването?

Позиция на Зорница Славова от Института за пазарна икономика

12-13-ZOP-SLAVOVA

С нов законопроект за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за обществените поръчки (ЗОП) група депутати от ГЕРБ предложиха ограничаване на обжалванията на обществените поръчки, а Народното събрание прие законопроекта на първо четене. Мотивите за измененията са, че някои поръчки биват спирани тенденциозно и неоснователно и това създава съмнения за злоупотреба с правото на обжалване. По тази причина основното, което се предлага в законопроекта, е ограничаването и затрудняването на лицата, които могат да обжалват до заинтересованите лица. С други думи, единствено тези, които детайлно докажат качеството си на заинтересовано лице, ще могат да обжалват, като това е условие за разглеждане на жалбата.

Защо това е нелогично в условията на средата в България?

Първо, в ЗОП така или иначе са посочени случаите, при които обжалването не спира процедурата по обществената поръчка. Ключови проекти от национално значение не могат да бъдат спрени заради обжалване.

12-13-ZOP

Второ, дори в мотивите към ЗИД е посочено, че по данни на Агенцията за обществени поръчки (АОП) делът на обжалване на всички обявени процедури от 2010 г. насам остава стабилен – около 9%. В същото време от всички обжалвания около 1/3 неоснователно спират процедурите. Следователно ограничаването на възможността за обжалване е насочено към лошите практики в 3% от обществените поръчки.

Трето, в ежегодните си проверки Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) открива, че в 40% от обществените поръчки през последните години има нарушения. При обществените поръчки в общините делът на нарушенията достига и до 50%. До подобни заключения стига и Сметната палата, а работата на ИПИ по редица анализи потвърди проблемите на процедурите за обществени поръчки, свързани с липсата на прозрачност и наличието на сериозна концентрация на изпълнители.

Какво показва статистиката за обществените поръчки, откритите нарушения и обжалването?

Всичко това идва да каже, че обжалванията, включително несъстоятелните такива, не са основният проблем на изпълнението на обществените поръчки в страната. Напротив, при широко ширеща се корупция, включително и в съдебна система и нефункционални институции, гражданският контрол е изключително важен за пресичане на лошите практики. В тази връзка по-логична би била стъпка в противоположна посока, а именно към разширяване на кръга от лицата, които могат да обжалват, отвъд участващите в процедурата по конкретната обществена процедура. Към тези, които могат да жалят, биха могли да се добавят граждани, граждански и други организации. В допълнение – едни по-добри промени на закона би следвало да целят повече прозрачност, адекватно поведение на възложителите и по-бързи процедури на обжалване.

ДОБРИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ ПРАКТИКИ

По света се прилагат различни практики за борба с корупцията при обществените поръчки, сочи изследване на ИПИ. В Норвегия, САЩ и Германия се правят консултации и обучения по превенция на корупцията на всички заинтересовани страни – държавни органи, фирми, граждани, НПО. Тези консултации могат да бъдат съпроводени с широка медийна кампания на публично достъпни места за ефекта от корупционното възлагане и изпълнение на обществените поръчки.

Друга добра практика е периодична ротация на персонала на различни позиции. Тя се прилага успешно в Германия. Държавните структури следва да публикуват информацията, свързана с обществените поръчки, навременно и пълно. В Мексико е създаден пък специализиран интернет портал за вписване на всички направени разходи за стоки и услуги и инфраструктурни проекти по всяка една обществена поръчка.

В Бразилия гражданите имат достъп до тази информация в реално време, а данните се набират автоматично от информационните системи на институциите. Изпълнението на това задание в България е възможно в контекста на коментираното използване на централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“.

12-13--PRAKTIKI

Друга добра практика с участие на гражданския сектор е чрез програма за т. нар. „Социални свидетели в ЗОП“. Социалните свидетели могат да са неправителствените организации или граждани, които следят целия процес по изпълнение на отделните обществени поръчки, а участието им е задължително при големи поръчки и такива с особен обществен интерес. Подобна практика е въведена в Мексико. ИПИ предлага още създаване на черен регистър за осветяване на лошите практики.Той да е към Агенцията за обществени поръчки и в него да се качват злоупотребилите изпълнители, публичните търгове с възможност гражданите да качват снимки от некачественото изпълнение на услугата. Подобна практика има в ЮАР. Преди години при първото спиране на еврофондовете у нас беше създаден черен и сив списък, но след това беше премахнат. Друга препоръка на ИПИ е по-качествено нормотворчество и по-малко законодателни промени.

Като ефективно средство за справяне с корупцията експертите от ИПИ препоръчват да се ускори и процесът по възлагане на обществени поръчки чрез електронни търгове. Мярката е заложена като приоритет в националната стратегия за развитие на сектора.

ПРЕПОРЪКИТЕ

Непротиворечиво устойчиво законодателство, борба с корупцията чрез обосновка на всяка обществена поръчка, задълбочена проверка за конфликт на интереси, гражданско наблюдение на процедурите и използване на електронни платформи са основните препоръки, които Институтът за пазарни изследвания (ИПИ) дава за по-добро управление на публичния ресурс. Според техни изчисления в периода 2007-2015 г. например българските държавни структури са похарчили над 62 млрд. лв. в над 170 хил. обществени поръчки. Това сочи анализът на данните от изследване на ИПИ по проект „Отворени обществени поръчки“. Според тях държавата прави по близо 60 обществени поръчки на ден и харчи по 20 млн. лв. публичен ресурс. Разходите за обществени поръчки възлизат на 8-9 процента от БВП и над 20% от държавните разходи. Няма значима разлика в харченето чрез обществени поръчки на отделните правителства, които управляват в периода 2007-2015 г., показва изследването. Броят на обществените поръчки за доставки е най-голям, а по размер най-големи са обществените поръчки за строителство, като над половината от средствата за тях са с европейско съфинансиране, показва още проучването.


 

Добавете коментар