Инж. Маруся Петрова е директор на Професионалната техническа гимназия „Васил Левски“ от 3 години. Училището е създадено през 2001 г., когато са обединени съществуващото дотогава строително средно училище и механотехникумът. Целия си трудов път Петрова е извървяла в механотехникума. Била е преподавател по двигатели с вътрешно горене.

Маруся Петрова, директор на Професионална гимназия „Васил Левски“ – Видин:

Обучаваме от 15- до 50-годишни кандидати за работа в бранша

Разговаря

Цвета ИВАНОВА

– Г-жо Петрова, Видинска област е в демографска криза, сформират се маломерни паралелки. Вие успяхте ли да съберете кандидати за специалностите, по които обучавате ученици? Има ли желаещи да стават зидари?

– Само за една година наблюдавам повишаване на интереса към строителната професия. Набираме желаещи за по една паралелка. Сега по сухо строителство обучаваме ученици в осми, девети, десети и дванадесети клас. В XI клас специалността ни е „Дограма и стъклопоставяне“. Освен дневна форма на обучение, предлагаме и задочна. Миналата година я завършиха 33 души. Това бяха мъже на 30-40 и 50 години. Сега също имаме една задочна паралелка, в която се учат 19 души.

– Как си обяснявате този по-висок интерес?

– Старите майстори вече си отиват, мнозина от добре обучените, включително и в нашите строителни училища, заминаха да работят в чужбина. Строителните фирми започнаха да изпитват глад за квалифицирани работници. Много от тях се затрудняват при изпълнението на обществени поръчки, а такива все още има много, финансирани от европейските фондове. Затова хората се насочват към нас за усвояване на професия. Тя се оказа и доходна и в тези трудни времена е спасение за безработните, за тези, които останаха без препитание. Затова интересът към нея е толкова голям.

– Вашето училище има ли преподаватели и база за добро обучение?

– Да, при нас строителство преподават трима строителни инженери. Единият е пенсионер, но това не прави обучението по-нискокачествено. Имаме и два оборудвани кабинета, където учениците усвояват теорията и практиката на строителството. Наши възпитаници редовно участват в регионални състезания „Най-добър млад строител“. Печелили сме първи места, стигали сме и до националния кръг.

– Следите ли реализацията на вашите ученици?

– Да. Едни си намират веднага работа в местните строителни фирми, други заминават за чужбина. Трети продължават образованието си в открития филиал на Русенския университет „Ангел Кънчев“. Нашият край е беден и откриването на висше учебно заведение е придобивка за хората. Децата им ще учат в родния град, където имат домове и няма да плащат за квартири. Изобщо разходите ще бъдат по-малки. С настаняването на филиала нашата сграда оживя. Русенският университет държи третия и четвъртия етаж, които на нас не ни бяха нужни.

– Тази година имате нова специалност – мехатроника. Имахте ли кандидати за нея?

– Да. Записахме 23 ученици. Такава специалност има в професионалните гимназии в Монтана, Враца, Лом. Видин нямаше. Ето сега тя може да се изучава и тук. Мехатроника е една много модерна специалност – тя дава знания и умения за диагностика и ремонт на автомобилите. Мнозина споделят, че още отсега са си намерили работа в местните автомобилни сервизи или като завършат, ще си открият собствени автосервизи. Тази специалност се оказва доста перспективна.

– Учат ли се и жени за строители?

– Да, миналата година завършиха няколко момичета и те бяха най-добрите в курса. Ориентират се към усъвършенстване в довършителните работи – облицовки, настилки и напоследък спирит-ефект. И тази година имаме момичета в паралелките.

– Учебната година започна. С какво ще се отличава от досегашните?

– Със съжителството с Русенския университет, благодарение на който сградата се ремонтира. Става по-модерна и уютна. Лично аз се гордея с това, че през април следващата година нашата гимназия ще бъде домакин на регионалното състезание за най-добър млад строител. Учениците от строителните училища ще се състезават в 4 дисциплини: облицовки и настилки, зидария, сухо строителство и спирит-ефект.

– Какво друго ви радва?

– Радва ме това, че въпреки закриването на строителната гимназия, която във Видин имаше дългогодишни традиции, обучението по тази нужна на човечеството професия оцеля. И не само оцеля, но и се развива.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си