Иван Велков е завършил и е специализирал икономика в Столичния университет по икономика в Пекин, Китай. Работил е като консултант и маркетинг мениджър в CB/DTZ в Китай и Хонконг, както и като стратегически HR и управител в „Колиърс интернешънъл” и „Колиърс пропърти мениджмънт” за Югоизточна Европа и България. Бил е регионален мениджър в Райфайзенбанк (България) и управител на „Райфайзен имоти”. Член е на КС на УС на Национално сдружение „Недвижими имоти”. Оглавява и фондация „Интерактивна България”. Вписан е за търговски медиатор в регистъра на Министерството на правосъдието. През 2015 г. бе избран и за зам.-председател на Столичния общински съвет. Хоноруван преподавател е в УНСС. През 2017 г. е избран за председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА).

Иван Велков – председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА):

Да построиш една сграда, е само малка част от задачата. Умното управление след това може да направи голямата разлика и да покаже качеството й

Разговаря

Катя КОСТОВА

– Г-н Велков, наскоро София и ръководената от Вас асоциация бяха домакини на EFMC 2018 – Европейската фасилити мениджмънт конференция. Разкажете ни какви бяха акцентите по време на събитието?

– В София наши гости бяха над триста и петдесет чуждестранни делегати от повече от 40 страни от 5 континента. За първи път Европейската фасилити мениджмънт конференция се проведе не в традиционните западно- и северноевропейски столици, а именно в нашият ъгъл на Европа – на юг и на изток.

Може би и затова тази конференция бе най-интерактивната и най-широкоспектърната от провежданите досега. Искахме колегите ни да се почувстват добре дошли и адекватно приети, за да могат пълноценно да се включат в този своеобразен маратон от впечатляващи презентации и дискусии, посветени на споделянето на добри практики и задълбочени пазарни и технологични анализи и проучвания.

Едно от запомнящите се отличителни събития през тези дни бе и специалната визита и церемония по „инагурацията” на първите двадесет посланици на EURO FM от Европа, Азия, Африка и двете Америки, част от специалната програма на Европейската ФМ асоциация под егидата и ръководството на нейния вицепрезидент и наш скъп колега – г-н Миланов, когото имах честа да наследя на поста председател на Българската ФМ асоциация.

Бяха връчени и годишни награди в няколко категории, като особено впечатляващи бяха победителите в студентските отборни състезания на бакалаври и магистри от няколко ФМ университета – най-новата генерация от бъдещи наши колеги.

– Какви са основните изводи от конференцията?

– Всеобщото впечатление бе, че нашата професия и индустрия е изключително енергична и динамично еволюираща – едновременно технологично, дигитално и дори виртуално, но и с огромен респект към околната среда и човешкия капитал. И всичко това насочено към една-единствена цел – повишаване на качеството на средата, безкомпромисно и методично. Позитивната енергия на всички говорители и дискутиращи от голямата 360-градусова сцена и от аудиторията в нетуърк групите бе заразителна и много видима. ФМ става все повече „включваща” индустрия и професия, с много повече мениджмънт, маркетинг и финанси, много повече интернет технологии, виртуална реалност, изкуствен интелект и корпоративна социална отговорност.

– Къде се позиционира България в международната FM карта?

– България, най-вече благодарение на усилията и дейността на БГФМА, е сериозен партньор и регионален лидер. Колегите ни много уважават безспорните ни успехи в редица направления – сериозната професионална общност, високите професионални и етични стандарти, институционализирането и респекта към професията и гилдията, теоретичната ни подготовка и сътрудничество с университетите и академичната общност. Потенциалът за интензивен и екстензивен ръст у нас също впечатлява.

– Кои са основните характеристики на българския фасилити пазар?

– Основната характеристика, че той расте и се развива въпреки дефицитите и средата, а не благодарение на нея. Корпоративните ни успехи се дължат на корпоративни стандарти и корпоративни клиенти, които могат да ги оценят и изискват. Огромната разлика с установените ФМ пазари на запад и на север е в липсата на реално сътрудничество в публичния сектор – за обществените сгради: болници, училища, детски градини, читалища и спортни съоръжения, а и ведомствените и социалните жилища, които са огромен дял от тази индустрия в световен мащаб. Там ефектът от професионална работа на добросъвестен ФМ мениджмънт би бил огромен и с категоричен резултат, такъв, какъвто можем да видим в Германия, Холандия, Австрия, Финландия и въобще Скандинавските страни. Може би затова тук участниците в нашия пазар са предимно български компании и български мениджъри – хора, които могат да се борят и преодоляват тези дефицити, включително ужасяващия сив сектор.

– Какви стимули са необходими за разрастването на сектора у нас?

– Всички стимули са за предпочитане пред санкции, които никой не налага и никой не плаща. Според мен най-ефективни са стимулите, свързани с фискални мерки – различни и интелигентно данъчно третиране на оформящите се коренно различни пазарни субекти. Сградите и съоръженията могат да бъдат освен безлични консуматори, облагани по калъп, така и генератори на енергия и решения за своите обитатели и ползватели от съвсем различен, модерен и тип – отговарящ на съвременните изисквания за качество и чистота на средата, в и около тях. Стига да се управляват умно.

– В кои сфери на градското развитие успяваме да прилагаме интегрирани решения и къде най-много изоставаме? В кои технологии вече закъсняваме най-много спрямо останалите?

– В нашите градове и общини има все повече добре звучащи секторни политики, стратегически документи и заложени цели за интегриране на системи, процеси и решения – и в транспорта, и в енергийното планиране, и в управлението на отпадъците, и дори в теми като „интелигентен растеж” и „умни градове”. Технологични решения има и дори с помощта на европейските програми. Важното е да стават все по-достъпни, но скоростта, с която ги внедряваме и възприемаме, е далеч от ефективното и състезателното начало. Така все оставаме догонващи и недотам амбициозни. Затова периодично се появяваме предимно в дъното на класациите по серия показатели и индикатори за бизнес климат и качеството на живот.

 

– Г-н Велков, научиха ли се българските инвеститори в строителството да търсят и да се съобразяват с експертите в областта на фасилити мениджмънта?

– От известно време насам най-добрите го правят. В офисните и индустриалните сегменти, черпейки и от опита на чуждестранните си колеги и конкуренти, това стана задължително условие за успешна реализация. Да не говорим въобще, че е и условие за успешно финансиране от международни финансови институции. Да построиш една сграда, е само малка част от задачата. Управлението след това може да направи голямата разлика. Тези добри примери си пробиват път и в жилищното строителство – там, където има качество и стил. Но, за съжаление, в този сектор има и много недобри примери.

– Съветник сте в Столичния общински съвет. Според Вас какви са основните нерешени проблеми на столицата?

– Моята теза е, че големият проблем на столицата е този, за който вече споменах – скоростта и смелостта, с които решаваме конкретните проблеми: растящия град със задъхващ се трафик, с остаряваща комунална инфраструктура, с бавни строежи и още по-бавни ремонти, с проблемите с въздуха и отпадъците. С липсата на реални публично-частни партньoрства на микро-и макрониво, които да решават консенсусно и концептуално злободневните ни проблеми и да търсят онова благородно състезание на идеи и начинания, които да ни издигат методично и устойчиво във всички класации.

 

1 коментар

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си