Бумът на жилищно строителство у нас и недостигът на кадри в сектора

Коментар на проф. д.а.н.арх. Борислав Борисов, ректор на ВСУ „Л. Каравелов“ и член на журито в конкурса "Real Estate Investment" 2019

0

Обучението в специализираните висши училища, каквото е Висшето строително училище „Любен Каравелов“, на което съм ректор, отговаря адекватно на нуждите на строителния пазар. По традиция ВСУ „Л. Каравелов“ е подготвяло в продължение на десетилетия специализирани кадри за строителния сектор и сега голяма част от успешните строителни фирми се ръководят от завършилите при нас професионалисти. Достатъчно е да посочим примера, че председател на УС на строителната камара е възпитаникът на ВСУ „Л. Каравелов“, инж. Илиян Терзиев. Много други собственици и управители на утвърдени строителни компании са с изграден авторитет на безупречни строители, завършили нашето висше училище.

Реалната картина в момента обаче показва глад за нови кадри в строителството, особено в изпълнителите без висше образование. Бизнесът се опитва да компенсира това обстоятелство с отделяне на средства за краткосрочна квалификация и обучение. По тази причина наблюдаваме напоследък увеличаване на броя на курсистите в Центъра за професионално обучение към ВСУ „Л. Каравелов“, където те добиват знания и умения за изпълняваните от тях дейности в реалната практика.

Глад за кадри има и за специалистите с висше образование. Обучението на тези специалисти – инженери и архитекти изисква много време и високо квалифицирани преподаватели. За съжаление през последните години има отлив на студенти, особено в техническата сфера, където обучението е трудно и продължително. Това обучение изисква висока концентрация за продължителен период от време, често пъти то е невъзможно да се провежда задочно или дистанционно, професиите са регулирани и преподавателите са особено взискателни в своите изисквания да се покриват критериите за съответните строителни специалности.

Независимо от трудностите, най-предпочитаните специалности остават „Архитектура“ и „Строителство на сгради и съоръжения“. За специалността „Архитектура“ няма намаляване или недостиг на студенти за пълноценно провеждане на учебния процес в оптимален на брой групи. Завършилите специалността „Архитектура“ в повечето случаи не работят в строителния сектор и предпочитат да се занимават с проектиране, консултантска дейност или в сферата на специализираната публична администрация. Намаляването на студенти се забелязва приоритетно в инженерните специалности и това разбира се пряко се отразява на строителния бизнес. Косвен резултат е съмнения в качеството на изпълнението и поскъпването на труда в строителния сектор. С интерес се ползват някои нови специалности, които открихме през последните години като „Опазване на архитектурното наследство“, „Урбанизъм“, „Дизайн“, „Защита на населението (строителна пожарна и аварийна безопасност)“ и др.

Всичко това се случва на фона на своеобразен подем в развитието на жилищния сегмент в строителството. Този своеобразен бум се наблюдава предимно в София и в само няколко други големи градове в България. На фона на това развитие цели райони от територията на страната се обезлюдяват и много населени места остават с все по-малко и по-малко обитатели. Миграцията към София е с десетки хиляди жители годишно, което се случва при условията на намаляване на населението в провинцията с десетки хиляди също годишно. Този дисбаланс е рисков фактор за развитието на страната ни и води до регионални диспропорции и неравенства с дългосрочни негативни последствия и до превръщането на София в най-големия обществен център с най-широк жилищен пазар. Най много се строят жилища. Големите търговски вериги и търговски центрове редуцираха търсенето на малки магазини и предприемачите избягват да строят малки търговски обекти, освен в центровете на градовете. Търсенето като че ли е предимно в малките и финансово изгодни обекти и по-големите и луксозни обекти. По средата остават с по-занижено търсене обектите от среден клас на големина или луксозност. Търсенето и предлагането се влияят навсякъде от локацията на строителния обект, както и от имиджа на предприемача и строителя.

Относно новите тенденции в проектирането и строителството на жилищни комплекси може да се твърди, че все повече се оценява комфорта на общите части и наличието на обществени пространства за колективна дейност с архитектурно-художествени достойнства, богато озеленяване, цялостно благоустрояване и качествени довършителни работи. Жилището само по себе си не е главен фактор за определяне на цената му независимо от неговите индивидуални качества, а средата в която то се намира и районът в който е построено.

Що касае качеството на новите жилищни имоти и тяхното съответствие на цените, на които се продават, могат да се констатират всякакви примери. На определени обекти се забелязва добро съответствие, но на други се стига дори до контрастно разминаване между цени и качество на изпълнение. Пазарът е един от регулаторите на търсенето и предлагането, но за съжаление и градоустройствените предпоставки често се превръщат в основен аргумент за сполучливо или несполучливо решение. Тук е мястото да отбележим, че публичните власти вместо да стимулират и провокират добрите градоустройствени проекти, те често вървят след събитията, следвайки частния интерес на предприемачи и собственици на поземлени имоти.

Българите са склонни да правят дългосрочни инвестиции в жилище. Голяма част от тях теглят кредити, други заменят, трети инвестират дългогодишните си спестявания. В България собствеността на жилища е предимно частна и раздробена за разлика от някои европейски страни, където държавата, общините и големи жилищни компании притежават значителен дял от недвижимите имоти. Тази чувствителност на българина към жилището е характерна като традиционна негова народопсихология.

Има голямо разнообразие от критерии, които са от значение за купувачите на жилища. Едни искат да сменят местонахождението на жилището си, други търсят точно определена локация, трети желаят да се разширят, четвърти предпочитат собствена къща. Някои се стремят да са в центъра, други в периферията на големия град. Младите семейства с деца оценяват наличието на добри детски градини и училища. Много са факторите, които влияят на избора.Затова на въпроса „какво най-много търсят българите и на какво държат, когато си избират жилище?“ не може да се отговори еднозначно и категорично. Зависи от конкретния случай. Естествено, найтърсени са новите жилища в престижните райони, особено тези от тях, които са изпълнени качествено и по професионално издържан проект, изготвен от добри и опитни специалисти – архитекти и инженери. Ето защо бих посъветвал купувачите да се ориентират при избора си на апартамент в изобилието от жилища, които се предлагат на пазара не само по изпълнението и по съответствието на жилището на техните потребности, но и по качествата на проекта, по който е изпълняван съответния строеж. Затова има обекти с достойнства да претендират за недвижимо културно наследство и други, образно казано като масова конфекция или шир-потреба. Естествено факторите, които влияят на съответния избор е локацията и района, етажността на обекта, брой на жилищата в един блок или вход, вида на съседите, изложението, наличието но обществено обслужване, транспортната обезпеченост, озеленяването, чистия въздух, ослънчаването, вид на изолациите и на покрива, общите части и обществените пространства и много други обстоятелства.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си