Навигатор Home » Интервю » Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА):

Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА): 

6--Ragin

Трябва да строим мега луксозни комплекси, за да привлечем туристи от класа

Благой Рагин е роден през 1945 г. в с. Ярлово. Завършил е Техникум по обществено хранене – София. Бил е управител на едни от най-реномираните заведения и ресторанти в столицата. Собственик е на хотелски комплекс от 1992 г. Учредител е на Съюз на частните хотелиери и ресторантьори в България през 1993 година. От създаването до сега е председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), основател и пожизнен президент на Балканския алианс на хотелиерските асоциации (BAHA), учреден през 2005 г. в гр. Охрид, Македония.

– Г-н Рагин, текат последни дни от летния туристически сезон. Като силен или слаб го определяте?

– Нямам еднозначна оценка. За част от хотелиерите по морето сезонът беше добър, други обаче се оплакват. Според мен по-малките хотели закъсаха, не натовариха напълно капацитета си. Имахме по-големи амбиции, но като че ли ще отчетем един средно успешен сезон. Още нямаме окончателните данни за лято 2014. Чакаме да видим статистиката. Нейна е последната дума какъв беше сезонът. Тогава в бранша ще си направим анализите и изводите.

– Повлия ли усложнената геополитическа обстановка върху туристическия бизнес у нас?

– Безспорно! Събитията в Украйна, отношенията с Русия, природните бедстия, които ни удариха, банковата криза в страната, политическата нестабилност – всичко това повлия. Заби се като ръждив нож в сърцето на родния туризъм! Макар някои проблеми да бяха далеч от България и независещи от нас, те се отразиха негативно. Туризмът е комплексен сектор, влияят му много фактори и понякога дори да има добро планиране, нещата се преобръщат от едно или друго. У нас това лято като че ли не бяхме от най-големите късметлии.

– Откъде бяха най-големият брой чужди туристи? Успяхме ли да задържим клиентите от Русия?

– Въпреки кризата с Украйна, те са традиционни наши курортисти. Руснаците обичат Българското Черноморие и за радост не му изневеряват така лесно. Запазваме интереса и на немските туроператори. Можем да отчетем по-голям приток от туристи от Балканите. В БХРА вече ги броим сумарно, не делим на турски, гръцки, македонски или румънски туристи. Радващ е интересът и от Скандинавието и Централна Европа. Пречат ни обаче лошите послания, които ние самите изпращаме към Европа – негативното говорене за страната, политическата нестабилност, компромати сред политическите и бизнес кръгове, корупция… Всичко това в глобалния свят, в който живеем, и с комуникациите, които всеки ползва, стига буквално за минути до чужденците.

– Кой тип туризъм е най-предпочитан – морски, планински, спа, винен или културен туризъм?

– На първо място по интерес и приходи е морският ни туризъм, след това са зимните курорти. Добре стоим и като СПА дестинация, атрактивни сме и с винените турове… но трябва да се работи много по имиджа на страната и по позитивната реклама. Трябва ни добър маркетинг, но най-вече да спрем с езика на омразата. Визирам не само бизнеса, но и политиците с техните кампании. За жалост ние се очерняме сами в опит да напакостим на конкурента. А губим всички, защото туристическият продукт върви с добри послания. Трябва да се обединим около това, че имаме едни от най-добрите туристически бази в Европа, природата е красива, климатът – благодатен, и да рекламираме това. Националната икономика ще дръпне, ако туризмът просперира.

– Давате висока оценка за туристическата ни база, но не липсват и критики за презастрояване, за липса на пречиствателни станции в комплексите, за откровен архитектурен кич?!

– Подкрепям критиката, когато е градивна. Вероятно имаме и слаби страни и пропуски, но оценката, която дават френски туроператори например, е „Вие имате не хотели, а дворци! Защо не разказвате в Европа за тях, защо не ги презентирате?“. Затова ние предлагаме в следващия бюджет на страната 1% от валутните приходи от туризма, а те са около 3 милиарда и двеста милиона евро годишно, да отива за външна реклама на страната като дестинация. Процент от парите в лева, които туристите оставят в България, да отиват пък за реклама на вътрешния пазар. С тях да се правят кампании и пиар на туризма в нашите медии. Гарантирам, че тези пари ще се върнат многократно.

– Какво още трябва да променя туристическият сектор, за да стане още по-печеливш?– Категорично трябва да подобрим културата на обслужването. Имаме кадри, които обучаваме, които обиграваме, шлифоваме, но за жалост те бързо бягат от страната. Като се понаучат малко, заради слабото заплащане у нас и това, че в много случаи работата е сезонна, бягат в чужбина. А там ги приемат с отворени обятия. Защото знаят и могат. Излиза, че бедна България подготвя кадрите на богата Европа. Това трябва да спрем.

– Очакванията ви за ефекта от туристическото райониране на страната?

– Това е не наш, а европейски модел. И той работи. Дава шанс и на по-малките и не толкова атрактивни региони, но с потенциал да получат финансиране и да се развият като туристически маршрути. Така няма да имаме само море и планина, а ще можем да развиваме целогодишен туризъм, да се съчетава например СПА с културен туризъм. Да не забравяме слогана на Европа – „Европа на регионите“. Туристическото райониране е начин в регионите, в по-малките населени места да влязат свежи пари. Това ще ги развива, ще разкрива нови работни места, ще носи приходи.

– Повлия ли се секторът от завършването на някои инфраструктурни проекти?

– Чувства се определено ефектът от автомагистралите. Пътят до морето се съкращава чувствително. АМ “Струма“ и „Марица“ като се завършат, ще е още по-добре. Трябва ни на всяка цена и тунелът под Шипка, също и четирилентови пътища, където е възможно. Всичко това отпушва маршрути и дава потенциал.

– Как виждате развитието на строителството по Българското Черноморие оттук нататък?
-Трябва според мен вече да се строят луксозни комплекси, даже мега луксозни. Ние до момента задоволихме нуждите от хотели клас „А“ и „Б“. Те са за икономичните, средните и за съвсем малко по-богати клиенти. За туристите с класа ние нямаме достатъчно хотелски комплекси. Трябва да им предложим оазиси. Защото точно класните туристи, хората с финансови възможности и стил са таргетът, който наистина ще остави сериозни пари у нас. Трябва да се целим вече на много високо, ако искаме да променим нивото на този бизнес. Но има и пречки. Щом се представи нов модерен и амбициозен проект, веднага следва реакция -изскачат еколозите. Покрай тях разбрали- недоразбрали какво ще се прави, и политиците развяват знамена, защото ги е страх да не изгубят електорат. Нужен ни е баланс между природа и строителство.

9 Коментар към Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА):

  1. Pingback: ricardo

  2. Pingback: Karl

  3. Pingback: dean

  4. Pingback: Gregory

  5. Pingback: Dana

  6. Pingback: Lyle

  7. Pingback: Micheal

  8. asSiuzlbls
     
  9. вывоз мусора спб

    Для этого есть как минимум две причины. Гибкая система скидок.
    http://lenmusor.ru/gazel.php
    Тщательный контроль на каждом этапе позволяет в процессе производства учесть любые ваши требования и пожелания.

     

Добавете коментар

Моля, допълнете задачата за проверка. Благодарим ви! * Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.