Бизнес парковете в очакване на инвеститори

0

Повечето терени около столичното летище, отредени за промишлено строителство, вече са изкупени

Няколко от най-големите индустриални и бизнес паркове у нас, които тепърва трябва да привличат големи и високотехнологични инвестиции, да се разрастват и да осигуряват нови работни места, страдат от липса на първокласна довеждаща инфраструктура. Най-ярък пример за това е зоната около гр. Божурище, на запад от София. Районът все още няма връзка с нито една готова автомагистрала. Аутобанът от столицата до Калотина на българо-сръбската граница съществува само в оптимистичните планове на пътните шефове. Дори първата част от Западната дъга на Софийския околовръстен път, дълга едва 3 км, по която се работи вече 2 години, все още не е завършена. Поне още около година ще трябва да се чака за завършването на Северната скоростна тангента на столицата, която по някакъв начин ще даде възможност за бърза пътна комуникация с „Хемус“ и „Тракия“. Засега зоната Божурище се свързва с основния път към градчето с тесен и пълен с кръпки общински път. Указателна табела за отклонението към нея се вижда в последния момент след прелеза на жп линията на влизане в селището и спокойно може да се подмине. Въпросната линия минава съвсем близо до зоната, но отклонение от нея не е направено. Зоната е част от Национална компания „Индустриални зони“, основана преди 6 години. Тя е един от най-амбициозните проекти у нас за развитие на високотехнологични производства. Общата й площ е 2550 дка. Засега там първият и най-мащабен, почти реализиран проект е на германската компания Behr-Hella Thermocontrol (BHTC). Немците инвестират в развоен и производствен център за оборудване и системи за управление на климатични инсталации в автомобилната индустрия. Общият размер на германските вложения възлиза на близо 42,5 млн. лв., като е планирано да бъдат отворени около 400 работни места. Наскоро икономическият министър Божидар Лукарски обяви, че заводът ще бъде открит до края на май. Основни клиенти на фирмата са големите производители на автомобили като тези от групата на Volkswagen, Mercedes Benz, General motors. Освен централната производствена база в гр. Липщадт, Германия, BHTC има подразделения още в САЩ, Китай и Индия. Положителното е, че след първата германска фирма в зоната има големи шансове да дойдат още, смятат експерти. Голямото предимство на индустриална зона в Божурище е близостта й до София. Това дава възможност по-лесно да се намери необходимата квалифицирана работна ръка за бъдещите производства, които ще се развиват тук. Нова немалка индустриална зона на София ще се оформи през следващите 2-3 години в района между изходите на магистралите „Тракия“ и „Хемус“, прогнозират от агенциите за недвижими имоти. Тя ще бъде в землищата на гр. Елин Пелин, село Равно поле, Верила и столичния периферен квартал Казичене. В тези райони вече има ръст в търсенето на земя за промишлено строителство. Интерес проявяват основно компании от среден клас, искащи да изградят производствени цехове и складове за собствени нужди. На по-късен етап се очаква да навлязат и проекти за логистични бази, предназначени за отдаване под наем, прогнозират брокери. Основно предимство на този район източно от София са удобните транспортни връзки с двете автомагистрали и близостта до жп гарите Елин Пелин и Казичене. Повечето терени около столичното летище, отредени за промишлено строителство, вече са изкупени. Инвестициите в тази зона ще са основно за логистични центрове и офис центрове, смятат брокери. Един Sofia airport center вече функционира. Минус на района е, че все още няма удобни пътища към автомагистралите „Хемус“ и „Тракия“. Липсва и нормална жп връзка. Преди време транспортният министър Ивайло Московски спомена, че се обмисля изграждане на жп линия до летището, както и оформянето там на интермодален терминал. Плюс на зоната до столичния аеропорт е, че се намира в чертите на града и работещите там няма да имат големи проблеми с пътуването. Преди по-малко от месец дотам бе пуснат и поредният лъч от столичното метро. Наблизо се намира и бившата промишлена зона на София около гара Искър. Тя тепърва има шансове за развитие, като голямото й предимство е непосредствената близост до жп комуникации. След бъдещото завършване на Северната скоростна тангента на София нови възможности за развитие ще имат зоната по протежение на трасето й. Новият аутобан край столицата ще увеличи и интереса към инвестиции в някогашната северна промишлена зона на града, разположена покрай жп линията София-Мездра. Националната компания „Индустриални зони“ вече е сключила над 70 договора за над 153 млн. лв. инвестиции с различни фирми за Божурище, Телиш (Плевенско), Варна, както и за безмитните и свободните безмитни зони в Русе, Видин и Свиленград. Експерти смятат, че сумата на вложенията може поне да се удвои, ако се изпълнят две важни условия. Първото е реални стимули за бизнеса, конкурентни на тези в съседните Сърбия, Румъния и Турция. В югоизточната ни съседка инвеститорите са освободени за 10 години от корпоративен данък, като за същото време не заплащат осигуровки и ДДС. В Румъния за отварянето на най-малко 10 нови работни места фирмите получават помощи. Сега в северната ни съседка има 52 индустриални зони – 27 от тях са обществени, 19 – частни, 6 – публично-частни, и във всички има сериозни европейски инвеститори. Второто условие, за да привлечем чужди пари в родната промишленост, е модерното законодателство, което да регламентира дейността на индустриалните и безмитните зони и технопарковете. Зоните в Свиленград, Русе и Видин, създадени със статут на безмитни зони, все още работят с указ от 1987 г., последно редактиран преди 10 години.

4-5ind2 4-5ind3

 

Само 2 бази имат връзка с цял аутобан

4-5ind4Единствено индустриална зона „Тракия“ край Пловдив и безмитната зона в Бургас имат удобна връзка с аутобан – този между София и главния град на южното Черноморие. Към есента, след завършването на строежа на автомагистрала „Марица”, към тях може да се присъедини и безмитната зона край Свиленград. От края на годината районът на Пловдив и Свиленград ще придобият и друго предимство. Тогава трябва да бъде завършена реконструкцията на жп линията до турската граница. Обновената транспортна артерия ще даде възможност за високоскоростен превоз на товари и хора и привличане на повече инвестиции в индустриалната зона, смятат експерти. За останалите индустриални и безмитни зони ще са нужни години, докато се сдобият с бързи и съвременни връзки с останалата част на страната. Във Видин ще чакат поне десетилетие за изграждането на 4-лентовия скоростен път до Ботевград, осигуряващ връзка с АМ „Хемус“. В Плевен и Варна ще се надяват на по-бързо дострояване на въпросния аутобан или изграждането на автомагистрала „Черно море“.

 

Бойко Борисов: Преди поляни, днес хиляди работни места

4-5_BBВръщането на българите, живеещи в чужбина, у нас ще стане чрез изграждането на стабилна държава и създаването на подходящ бизнес климат и инфраструктура, което е ключово за инвестициите. Този план начерта премиерът Бойко Борисов, който присъства на откриването на нова високотехнологична лаборатория в Бизнес парка в София. По думите на министър-председателя в България досега са се прибрали около 1500 специалисти, а целият Бизнес парк е накарал да се завърнат общо 4000 души. Борисов бе категоричен, че страната ни е направила много, за да привлече подобен род инвестиции. Той даде пример с най-ниските данъци в ЕС, които са у нас.
„Преди 10 г. на това място бяха поляни, а сега има „Южна дъга“. Вероятно сте дошли по нея дотук. Откриваме и метрото. По-големи удобства от това не можем да създадем“, каза Борисов. Той допълни, че с новата отсечка на подземната железница 60 000 души ще пътуват всеки ден до Бизнес парка – само за 1 лев и само за 7 минути от центъра. Премиерът обясни още, че това е и мястото, където са установени най-високотехнологичните производства, внасящи най-много ДДС в хазната.

 

Дефицит на офис сгради клас А у нас

4-5-Defizit-1Наличие на офис сгради клас А е сред условията на големите инвеститори, за да развиват трайно бизнеса си в България. И докато преди няколко години статистиката отчиташе излишък от свободни офис площи, то сега за много градове извън столицата това се оказва проблем в привличането на чуждестранни компании. Постоянният темп на понижение на свободните площи през последните две години стана мотивиращ фактор някои големи замразени проекти да бъдат подновени. Така през през 2015 година се очаква да бъдат въведени в експлоатация между 115 000 – 130 000 кв. м. През март в Пловдив стартира изграждането на първият бизнес комплекс с голямоформатни офиси клас А в града. Проектът на „Офис Парк Пловдив“ съчетава изискванията за такъв тип сграда – локация с удобни комуникации, добра инфраструктура и отворени работни пространства. При проектирането е спазено изискването за енергоспестяваща сграда и ниски експлоатационни разходи.

 

Цел № 1: Закон за индустриалните зони

Закон за индустриалните зони и технологичните паркове ще пише Министерството на икономиката, обеща ресорният зам.-министър Любен Петров. Индустриалните зони в България трябва да станат място № 1 за инвестиции в Югоизточна Европа. Компаниите в тях искат да имат икономическа и финансова сигурност, която може да се гарантира единствено със съвременна нормативна уредба, съобразена с европейските директиви, категоричен е Петров. По думите му, привличането на стратегически инвеститори върви ръка за ръка с адекватно законодателство. Министерството на икономиката подготвя и анализ на условията за инвестиране в подобни зони в съседни държави, както и на такива в други страни членки на ЕС. Целта е да се констатират добрите практики и да се подготвят законодателни и административни предложения за облекчаване на условията за инвестиции и насърчаване на интереса към бизнес в индустриалните зони у нас.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си