Навигатор Home » На фокус » Бизнесът наваксва липсата на подготвени кадри с програма „Нови умения за Европа”

Бизнесът наваксва липсата на подготвени кадри с програма „Нови умения за Европа” 

Европейската комисия в Брюксел обяви началото на инициативата Digital Skills and Jobs Coalition, част от програмата „Нови умения за Европа”

Стесняването на връзката между образование и практика е ключова за успеха на проекта

40% от европейските работодатели изпитват затруднения при намиране на необходимите кадри, сочи проучване на пазара на труда в страните от ЕС. България не прави изключение, като индикациите са, че у нас тенденцията е още по-негативна. Уменията в голяма степен определят конкурентоспособността и възможността за навлизане на иновации. Те са фактор за привличане на инвестиции, катализатор при създаването на работни места и са от ключово значение за икономически растеж, категорични са финансови анализатори. Статистиката сочи, че 70 млн. европейци нямат подходящите умения за социално включване, което ги поставя в риск от трайна безработица. Повече от половината от регистрираните 12 млн. дългосрочно безработни в ЕС са считани за нискоквалифицирани. Това пък принуждава работодатели да толерират практиката, хора да заемат работни места, които не съответстват на техните умения. Това са основните причини за стартирането на програмата „Нови умения за Европа”.

Тя трябва да постигне обща визия за стратегическото значение на уменията за поддържане на работни места, растеж и конкурентоспособност. Програмата укрепва и в някои случаи рационализира съществуващите инициативи за по-добро подпомагане на държавите членки в техните национални реформи, както и цели да предизвика промяна на мисленето на отделния човек и на организациите, се посочва в мотивите за необходимостта от новата програма.

НАСОКИТЕ

12-13-UMENIA-ZA-EC-2

Предвижданията са, че под шапката на програма „Нови умения за Европа” до 2020 г. ще бъдат обучени над 1 милион млади безработни хора за свободни позиции в различни сектори

Програмата „Нови умения за Европа” е концентрирана около три основни работни направления:

1. Да подобри качеството и приложимостта при формирането на умения
2. Да направи уменията и квалификациите по-видими и сравними
3. Да подобри интелигентните умения и да дава информация за по-добър избор на кариера.

Успехът на програмата зависи от ангажираността и опита на много участници – национални правителства, региони, местни власти, бизнес и работодатели, работници и гражданското общество, самите хора. Социалните партньори ще имат ключова роля в осигуряването на дневния ред на инициативата, която трябва да е в крак с бързо променящите се нужди на пазара на труда и обществото.

СТЪПКИТЕ

Бизнесът, социалните партньори и доставчиците на образователни и обучителни услуги в държавите – членки на ЕС, могат да подпомогнат програмата „Нови умения за Европа” чрез:

– Подкрепа за дейности, насочени към учене чрез работа
– Увеличаване на възможностите за различен начин на придобиване на умения, осигуряване на качество и трансфер на кредити
– Партньорства между доставчиците на образователни услуги, научните изследвания и бизнеса.

 

Платформа по Норвежкия финансов механизъм финансира добри практики с над 2 млн. евро

Като успешна отчитат от служебното правителство приключилата наскоро Програма BG11 „Изграждане на капацитет и институционално сътрудничество“, финансирана по Норвежкия финансов механизъм.

„С бюджет от 2,3 млн. евро подпомогнахме укрепването на капацитета и развитието на човешките ресурси в българските публични институции, местните и регионалните власти. Нещо повече – създадохме основа за партньорство и обмен на добри практики между всички участници“, отбеляза вицепремиерът по европейските фондове Малина Крумова.

Освен към екипа по управление на програмата – Дирекция „Добро управление“ в Министерския съвет с директор г-жа Ирена Първанова, г-жа Крумова отправи благодарност към норвежките партньори от Асоциацията на местните и регионалните власти и Баренцовия секретариат за оказаната подкрепа на България. „Уверена съм, че създаденото партньорство между българските и норвежките организации ще има своето продължение и надграждане“, каза тя.

12-13--NORVEJKI-FOND

Административният капацитет на редица институции у нас е подобрен, използвайки норвежкия опит

В рамките на програмата са реализирани два големи проекта – за укрепване капацитета на Националното сдружение на общините в Република България и за разработване на регионална база данни за трансгранично сътрудничество. Осъществен е обмен на опит по важни за общините теми, като диалога с централната власт, координация на предоставяните услуги и устойчиво и прозрачно финансово управление. Като част от проекта за регионална база данни са създадени партньорства със съседни на България държави за обмен на статистическа информация, която позволява анализ на данни за региона.

Подкрепа за Националното сдружение на общините в България

В проекта „Укрепване капацитета на НСОРБ и българските общини чрез сътрудничество с Норвежките местни и регионални власти“ Националното сдружение на общините, чрез сътрудничество и трансфер на знания с Норвежката асоциация на местните и регионалните власти, постигна подобряване на институционалния капацитет и развитие на човешките ресурси на българските местни власти и на НСОРБ, отчитат от Сдружението. В процеса на изпълнение бяха осъществени дейности в областта на усилване на капацитета за ефективен диалог с централните власти, подобряване на институционалния капацитет на екипа на НСОРБ в предоставянето на услуги на своите членове, подобряване на общинското финансово управление, водещо до по-добри общински услуги, стимулиране на междуобщинското сътрудничество.

Регионална база данни за трансгранично сътрудничество

Проектът „Български трансграничен диалог. Разработване на регионална база данни за трансгранично сътрудничество“ беше изпълняван от ГД „Управление на териториалното сътрудничество“. В партньорство с НСИ, от българска страна, и с Норвежкия Баренцов секретариат беше разработена онлайн платформа „Patchwork Balkan“, която е напълно безплатна и достъпна на адрес www.patchworkbalkan.org. Системата е интерактивна и може да бъде актуализирана и допълвана от потребителите, като им позволява да извличат и визуализират различни социално-икономически, географски, демографски и други данни, свързани с трансграничните региони на страните партньори. Тя е достъпна за свободно ползване от широк спектър заинтересовани лица – граждани, журналисти, неправителствени организации, фирми, местни и национални власти. Данните от платформата отразяват информация за развитието на регионите. Те ще спомогнат за измерване на устойчивостта на изпълняваните в граничните райони проекти с европейско финансиране.

Средствата

Общият бюджет на двата реализирани проекта е 2 371 765 евро, от които приносът на Норвежкия финансов механизъм е 2 016 000 евро. Програмата подпомогна укрепването на институционалния капацитет и развитието на човешките ресурси в българските публични институции, местни и регионални власти чрез сътрудничество и трансфер на знания със сродни институции в Норвегия.

На събитието присъстваха представители на бенефициентите – Емил Савов, заместник изпълнителен директор на НСОРБ, и Милена Ковчазова, представител на ГД „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ, представители на Националното координационно звено, наблюдатели от страна на Дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите, партньори и гости.

СРЕЩУ БЕЗРАБОТИЦАТА

Кметове упрекват държавата, че са оставени сами да привличат инвеститори

Кметове от малки и големи общини у нас упрекват държавата, че са оставени сами да привличат инвеститори и да борят безработицата по места. Търсят подкрепа и в лицето на Българската агенция за инвестиции (БАИ), като искат по-добра спойка между държавата и местната власт.

През 2016 г. БАИ започна програма за приемането на Наредба за насърчаване на инвестициите с общинско значение и издаване на сертификат клас В, коментира председателят на агенцията Стамен Янев. В края на 2015 г. общините, приели тази наредба, бяха пет на брой, а към момента са почти 30% от всички в страната. Очакваме, че през 2017 г. броят на общините, работещи с Наредба за насърчаване на инвестициите с общинско значение и издаване на сертификат клас В, да се увеличи, изрази надежда той.

12-13--STAMEN-BAI

Допитване до инвеститори от различни региони показва, че там, където администрацията им съдейства активно, и бизнес проектите са повече

През 2017 г. БАИ ще се фокусира върху работата с местната власт. Планира се организирането на редица инвестиционни форуми с регионален характер, работи се и върху създаването на общински инвестиционен каталог, с актуални проекти, за да може всеки инвеститор да избере по-лесно района, в който да стартира бизнеса си. Допитване до инвеститори очертава и най-сериозните проблеми, с които те се сблъскват в опитите да правят бизнес по места.

Основните притеснения, които изброяват, са тежките административни процедури и забавянето при издаване на разрешителни и други документи. От значение е също и достъпът до различни комунални и битови услуги, както и състоянието на инфраструктурата. Анализът от комуникацията с бизнеса показва, че където кметът е активен в работата си с инвеститорите, тези проблеми са преодолени и е налице силна инвестиционна дейност.

Администрацията във Враца насърчава предприемачеството

Наредба за насърчаване на инвестиции приеха общинските съветници във Враца. Целта е чрез нови политики да се съкратят административните процедури за новодошли предприемачи. Документът, който се базира на изменения в законодателството, регламентира и издаването на сертификат В на новите инвеститори.

12-13--VRA-1

Кметът Калин Каменов и екипът му подготвят редица политики, с които да се съкратят административните процедури за новодошли предприемачи

„С настоящата наредба община Враца показва своята ангажираност към подобряване на икономическия климат и повишаване на заетостта в региона. Продължителността на създадената икономическа дейност и новооткритите работни места са значима част от условията, съгласно които ще бъдат сертифицирани проекти с общинско значение“, посочи кметът Калин Каменов. Инвестиционните проекти, които ще се ползват с преференциални условия, трябва да водят до нетно увеличаване на броя на служителите и да поддържат заетостта за срок от 3 до 5 години. Няма да бъдат прилагани насърчителни мерки на лица с влязла в сила присъда, обявени или в процедура по несъстоятелност, с парични задължения или с неизплатени трудови възнаграждения към служители. Размерът на инвестицията също е важна част от условията за издаване на сертификат за ползване на насърчителни мерки, уточняват от кметския екип.

Община Враца попада в категорията на общини, в които стойността на минималния праг за ползване на насърчителни мерки за проект може да бъде намалена до три пъти. Това означава по-широк кръг от представители на бизнеса, които могат да ползват преференциите както за създаване на ново предприятие, така и за разширяване на дейността на вече съществуващо такова.

 

Община Благоевград по стъпките на най-добрите

12-13--VRA-2

Кметът на Благоевград Атанас Камбитов подкрепя активните стъпки за осигуряване на по-благоприятна бизнес среда в общината

Община Благоевград също обсъжда опцията да приеме Наредба за насърчаване на инвестициите. Документът вече е изработен и ще бъде разгледан от кмета на общината д-р Атанас Камбитов и комисиите към Общинския съвет. Основните цели, които се поставят с наредбата, са повишаване конкурентоспособността на икономиката в общината. Това би станало чрез нарастване на инвестициите за научни изследвания, иновации и технологично развитие в производства и услуги с висока добавена стойност и при спазване принципите на устойчивото развитие. Задача е и създаването на нови и високопроизводителни работни места в региона. Подобни наредби вече успешно се прилагат в около 20 общини в България.

 

Добавете коментар

Моля, допълнете задачата за проверка. Благодарим ви! * Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.