Бизнесът абдикира от големите реформи

0

Първите държавни мъже сами решават икономическия ребус на България

Деветата годишна среща на бизнеса с правителството бе под слогана „Директни въпроси. Конкретни отговори“. Оказа се, че питащите са определено по-малко от представителите на правителството, които имат готови отговори. Причина за получилото се разминаване бе фактът, че форумът се проведе за първи път без участието на Конфедерацията на работодателите в България. От КРИБ обявиха своите мотиви за оттегляне от събитието. Оттам уточниха, че подготвят среща в подобен формат между бизнеса и управляващите, която ще се проведе през февруари. Така първите държавни мъже на страната си зададоха сами големите въпроси на 2015-а, а именно – как да тръгнем нагоре, какви политики и реформи ще осигурят стабилност и растеж на икономиката. И дадоха своите отговори.
Глобалните тенденции, които ще влияят на България през 2015-а, бяха във фокуса на политолога Иван Кръстев, председател на УС на Център за либерални стратегии. Той открои като предизвикателство за България отношението към чуждите инвеститори.
„Част от проблема е проблем и на чуждите инвеститори, тъй като в тежкия за страната кризисен момент те не успяха да убедят българското общество, че са солидарни с него, и изтеглиха пари към фирмите майки. Хората са изключително чувствителни и още повече – хората са изключително готови да повярват на всички прости обяснения за това, което става. Затова мисля, че част от проблема, пред който ще се изправят компаниите, е не как да инвестират, а как по друг начин да работят със своите потребители и гражданите като цяло“ – смята Кръстев. Според него това обаче, което държавата дължи на тези чужди инвеститори, е първо да се опита да направи разграничаване между компаниите. „Винаги съм учуден, когато се тиражира – примерно елетроразпределителните дружества. Те са три – може би някои са по-добри от други. Идеята е, че съществуват различни компании и не трябва да започва криминализация на цели индустрии и сектори“ – категоричен е политологът. Това според него е изключително важно, защото в противен случай ние ще влезем в начин на говорене, който не решава, а създава проблеми. „Второ и пряко свързано – идеята, че чрез подкрепата само на български фирми и българския бизнес ще се решат проблемите, е погрешна. И страната вече има пример за това. Случаят с КТБ до голяма степен е идеята за създаване на българска банка, отзивчива към различни правителства, която ще помогне и ще бъде използвана в момент на криза. Видяхме как завърши този експеримент. Превръщането на българския бизнес в единствения печеливш доведе до това, че 3 млрд. лв. биват изплащани от българските данъкоплатци. Тази част от проблема трябва да стане ясна на гражданите“ – е подчертал по време на форума председателят на Центъра за либерални стратегии.

 

Над 4,5 млрд. лв. от еврофондовете „висящи“

„Страната ни трябва да усвои4-5pro над 4,5 млрд. лева европейски пари от стария програмен период (2007-2013 г.), за да не изгуби средства“, съобщи вицепремиерът Томислав Дончев. Той припомни, че през тази година се планира да бъдат отворени схеми на стойност около 6,8 млрд. лева от новите оперативни програми. Плащанията през 2015-а за сметка на програмен период 2014-2020 г. се очаква да достигнат около 1,1 млрд. лева, допълни той. Така, по думите му, настоящата година се очертава да е най-силната от гледна точка на работата с европари от началото на членството на България в Европейския съюз (ЕС). Вицепремиерът припомни, че Европейската комисия вече одобри две оперативни програми за новия програмен период. Очакванията му са по-голямата част от останалите да бъдат одобрени до март.

ПРИОРИТЕТИ

Дончев подчерта, че страната ни има нужда от радикални реформи в ключови сектори, които не само да доведат до оптимизиране на разходите, но и да спомогнат за подобряването на качеството на доставяните услуги.
Сред важните предизвикателства Томислав Дончев нареди реформата на правораздавателната и на енергийната система. Приоритет, по думите му, е балансирането на енергийната система. Той допълни също, че и правителството, и регулаторните органи трябва „да изчерпят всички шансове да държат цената на енергийните ресурси ниска“, за да постигне икономиката ни по-добра конкурентоспособност.

 

ВиК дружества и общини в битка за „Околна среда“

Бълга4-5okoрия е съгласна с искането на ЕК инвестициите във водния сектор да са регионални, а не на ниво отделни населени места. Дискусиите са по въпроса кой да бъде бенефициент по новата програма „Околна среда“. Брюксел настоява това да са ВиК дружествата, докато България защитава тезата, че общините са най-подходящи за тази роля. Това коментира вицепремиерът Томислав Дончев. Той посочи, че ВиК дружествата са доказали техническата си експертиза от гледна точка на мрежата. „Нямаме доказателства за капацитета им да възлагат обществени поръчки и да осъществяват проекти“, допълни вицепремиерът. Според него в момента се търси компромисен вариант в някаква комбинация между местните власти и ВиК дружествата, още повече че съгласно Закона за устройството на територията пряката отговорност за строителните дейности е на местните администрации. Новата оперативна програма „Околна среда“ (2014-2020 г.) вероятно ще бъде одобрена от Европейската комисия през април или късната пролет.

 

Преговаряме с Турция и ЕС за газовия хъб

Страната ни е подложена на силен натиск. Тов4-5gazа заяви премиерът Бойко Борисов по повод изказването на президента на Русия Владимир Путин за прекратяването на проекта „Южен поток“. Министър-председателят увери, че като „минат емоциите“, ще преговаряме с Турция и ЕС България да остане в транзита на газ с газовия хъб, който властта предлага, или по друг начин. По отношение на енергийната независимост се предприемат действия за насърчаване на местния добив, като преди седмици са издадени разрешителни за проучвания в блоковете Силистар и Терес в Черно море. Ускорено се изграждат и интерконекторните връзки със съседните страни – Гърция, Турция и Сърбия. На 8 януари е подписано ново споразумение за проекта с Гърция, по който не са предприемани действия от година и половина. Това е спъвало двата инвеститора – Българския енергиен холдинг и гръцката газова компания IGI Poseidon. В бюджет 2015 правителството е заделило 80 млн. евро държавна гаранция за проекта, а в момента се търси начин за цялостно финансиране на тази връзка с пари от ЕС.

 

Министър Теменужка Петкова: Започнаха ревизии в енергетиката

Правителството е предприело ревизия на др4-5ene1ужествата в енергетиката. Първите проверки са за НЕК и топлофикационните дружества в Маришкия басейн, а поетапно ще обхванат и други фирми. Това заяви енергийният министър Теменужка Петкова. Тя уточни, че резултатите от първите одити ще бъдат готови до месец, но отказа да коментира дали има открити нарушения досега. Пропастта в енергетиката е огромна и нито правителството, нито бизнесът могат самостоятелно да я преодолеят, категорична бе Петкова. Тя призова за съвместни действия и посочи, че в предишни години голяма част от решенията в сектора са били взимани под политически натиск. Това е довело до сериозни загуби в Националната електрическа компания (НЕК), като текущият дефицит в държавната компания е 598 млн. лева.
За да не бъдат повторени проекти като АЕЦ „Белене“ и хидровъзела „Цанков камък“, които са причината за загуба от около 1 млрд. лева за НЕК, трябват широки дискусии и анализи, които да отчитат интересите и на обществото, и на бизнеса, каза още Петкова.
Министърът заяви, че от началото на мандата правителството е започнало сериозни мерки за стабилизиране на сектора, които са в две насоки – намаляване на енергийната зависимост и подобряване на финансовата стабилност в енергетиката.
Част от действията в посока финансово оздравяване са преговорите с т.нар. „американски централи“ в Маришкия басейн. Петкова допълни, че разговорите текат в добър диалог с инвеститорите и са създадени две работни групи по казуса. Тя очаква до края на март преговорите да приключат с позитивен резултат.

4-5ene2

 

Допълнителен надзор над банковия сектор

„Парите обичат тишината“ не е повод да се премълчават неудачите в системата, смята Владислав Горанов

Правителството подготвя допълнителни закон4-5ban1одателни промени, които да гарантират по-добър контрол над банковия сектор. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов по време на 9-ата среща на бизнеса и правителството. Той не даде подробности за обмисляните идеи, но уточни, че ще има промяна в отговорността на колективните надзори и засилване на контрола върху системата. Според него финансовият надзор над банките не е бил добре структуриран и това е станало ясно по време на лятната криза. Горанов посочи още, че неписаното правило „Парите обичат тишината“ не е повод да се премълчават или прикриват неудачите в системата. Според финансовия министър случилото се с КТБ не е чисто банков казус, а е „липсвала държавност, която да действа“. „Няколко месеца наблюдавахме проблема, без да имаме инструментариум да го решим“, уточни Горанов. Според него кризата с банката е показала още, че обществото няма имунитет да забелязва натрупването на диспропорции. В същото време, въпреки неудачите, случилото се с банката с отнет лиценз не е разклатило цялата финансова система, успокои министърът.  „Финансовата система е стабилна или поне хората смятат така“, обясни Горанов, посочвайки, че само 2% от влоговете, изплатени на клиентите на КТБ, са напуснали банковата система.

4-5ban2

 

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си