Навигатор Home » Инфраструктура » „Бели Искър” скара институциите

„Бели Искър” скара институциите 

17_Beli_Iskur

Ябълката на раздора е дали концесионерът „Софийска вода” да инвестира в ремонта, или не

Поне от десетина години се говори за необходимостта от укрепване на стената на яз. „Бели Искър”, но засега то не е започнало, защото институциите си прехвърлят отговорността.

През 2016 г. МРРБ изготвя анализ на техническото състояние на язовирната стена и прилежащите й съоръжения и ги оценява като „неизправно-частично работоспособно състояние”, а това означава, че веднага трябва да се предприемат ограничения в натоварването и ремонт. Отговорността за финансирането на поддръжката на язовирната стена обаче продължава да се прехвърля между министерства, дружество-концесионер, община и областна управа, установява проверка на прокуратурата от ноември миналата година. Въпреки прокурорско разпореждане от 12 януари 2017 г. „до всички оторизирани от закона с конкретни задължения и правомощия държавни и общински органи и дружества” да предприемат спешни координирани мерки за рехабилитация и укрепване ремонт и до момента не е започнал. Изготвен е само проект за тристранно споразумение между МРРБ, Столична община и „Софийска вода” АД за реда и условията, при които трябва да се утвърди технически вариант за реконструкция. Документът е пратен на МРРБ, а от там отговорът е да се готви нов проект – за четиристранно споразумение, в което да се включи и областната управа.

Ябълката на раздора е дали концесионерът „Софийска вода” да инвестира в ремонта, или не. Преди няколко години дори от там поискаха извънредно поскъпване на водата, за да можели да отделят пари за ремонта. През 2017 г. КЕВР одобри шоков скок на цената на ВиК услугата за столичани и по-нататъшно поскъпване за следващите няколко години, но едновременно с това излезе със становище, че концесионерът, който иначе стопанисва язовира, не следва да се охарчва за поддръжката и експлоатацията му. На същото мнение е и Столична община. Магистратите обаче смятат, че „Софийска вода” трябва да участва във финансирането на ремонта и грижите за съоръжението. В позицията на прокуратурата пише, че „според концесионния договор концесионерът е изцяло задължен и отговорен за своя сметка и риск за всички аспекти от експлоатацията и поддръжката на язовир „Бели Искър”.

17_Beli_Iskur-1

По указание на магистратите ДАМТН наложи глоба на строителния министър Николай Нанков. От МРРБ по този повод информираха, че безопасната експлоатация на язовир „Бели Искър” е осигурена чрез поддържане на по-ниско водно ниво и предстои на язовирната стена да бъде извършена реконструкция за постигане на по-висока сеизмична устойчивост. От ведомството смятат, че язовирът на територията на община Самоков е публична държавна собственост и следва да бъде под управлението на областния управител на Софийска област, но пък и че има „действащ концесионен договор между Столична община и „Софийска вода” АД, по силата на който стопанисването, поддържането и експлоатацията на язовир „Бели Искър” се осигуряват от концесионера”.

В началото на годината пък проблемът с водоема над Самоков доведе и до скандал в управляващата коалиция. Областният управител на Софийска област Илиан Тодоров заяви, че не може да е отговорен за стопанисването му. По настояване на вицепремиера Валери Симеонов е бил проведен първият консултативен съвет за безопасна експлоатация на язовирите за 2018 г., като поводът е бил именно проблемът с „Бели Искър”. Часове след това министър-председателят Бойко Борисов информира, че държавата ще отпусне пари, за да се осигури нужното за безопасността на язовира. При този развой на събитията, от своя страна, Тодоров е обявил, че ще поеме стопанисването на водния обект.

Последният голям ремонт на яз. „Бели Искър” е правен през 2001 г., когато на водния откос на стената е поставена геомембрана, която пази конструкцията от вредното действие на водата.

ПАРАМЕТРИ

Язовир „Бели Искър” е едно от най-старите хидротехнически съоръжения в България. Строителството му започва през 1939 г. и окончателно завършва през 1945 г.

Язовирна стена е изградена според опита и разбиранията на експертите през 40-те години на миналия век в условията на стара нормативна база и други проектни изисквания за сеизмичната осигуреност.

Според специалистите този тип язовирни стени спират водата с теглото си. И заложеният размер от 35 метра в основата е недостатъчен. Не е оставен и никакъв резерв по отношение на носимоспособността на съоръжението. Друга важна особеност са използваните материали. Стената е изградена от наличния по онова време обикновен бетон с портланд цимент, който не е устойчив на агресивното въздействие на слабо минерализираните снежни води. Години наред е наблюдавана филтрация по работните фуги, течове върху сухия откос, замръзване и повреди на бетона под повърхността на откоса, където напреженията на натиск са най-големи. Сериозно влияние оказва и външната среда – стената се намира на 1900 м надморска височина и е подложена на големи температурни амплитуди – от +30 до -30 градуса. Това неминуемо води до допълнително компрометиране на бетона. От значение е и това, че при проектирането на стената не е отчетено натоварването от земетръс.

Добавете коментар