БАН: За да имаме догонващо развитие, е нужен поне 5% годишен икономически ръст

0

Икономическият растеж, отчетен през последните 3 години, може и да изглежда висок на фона на средния за страните от ЕС, но все още е далече от желаните нива, необходими за осигуряване на догонващо развитие. За да постигнем по-добър резултат, българската икономика следва да генерира минимум 5% ръст годишно – само това би осигурило по-осезаем растеж на доходите и благосъстоянието, което да доведе до намаляване на социалното напрежение, трупало се с години. Това е един от основните изводи в Годишния доклад на Института за икономически изследвания (ИИИ) при БАН за икономическото развитие и политики в България за 2019 г., с фокус върху структурните дисбаланси и произтичащите от тях рискове за икономиката. Ръстът на Брутния вътрешен продукт (БВП) за 2018 г. е 3,1%. Въпреки че растежът остава над средния за страните от ЕС, той е сред най-ниските измежду новите страни членки, съобщи доц. д-р Виктор Йоцов – ръководител на екипа, писал доклада. Независимо от общо взето положителните икономически перспективи, запазването на настоящите темпове на икономически растеж означава, че сближаването със средния доход на глава от населението на ЕС остава далече в бъдещето, добави той. Ако се запазят сегашните темпове на растеж, достигането на 75% от БВП на глава от населението от средното за Европа ще отнеме повече от 30 години, а за пълно изравняване – 44 години, става ясно от анализа на икономистите в доклада. Прогнозата им е, че през 2019 г. икономическият растеж леко ще се забави, и евентуално може да се възстанови догодина.

Най-много за растежа през изминалата година допринася секторът за недвижими имоти. Инфлация от порядъка на около 3% не е плашеща, дори е здравословна, смятат икономистите на БАН, защото трите поредни години на дефлация сериозно са повлияли на производителите в страната.

Що се отнася до износа през 2018 г., той остава близо до нивата си през 2017 г. Продължава установената тенденция за концентрация на износа към страни от ЕС. През 2018 г. вносът нараства с 3,7% спрямо 2017 г., посочи гл. ас. д-р Недялко Несторов. По думите му основата потребност на българина е от потребителски стоки, и тъй като българското производство не успява да задоволи тези нужди, се налага внос.

България купува стоки основно от Германия, Русия, Китай, Италия и Турция. Тези пет страни формират 42 на сто от вноса в България. Най-много стоки изнасяме към Германия и Италия, а тази зависимост от икономиките на чуждите страни, според експертите, крие рискове. През последните години се очертаваме като вносител на стоки с предимно ниска добавена стойност – основно суровини. Очаква се американската и някои от европейските икономики да навлязат в рецесия, което ще окаже влияние върху международната търговия. Засега България обаче не е застрашена от подобни процеси.

Анализът на банковия сектор показва, че той продължава да се развива във вече установената от последните години посока – печалбата в системата се увеличава, концентрацията нараства, а кредитната активност остава далече от предкризисните нива, въпреки продължаващото понижение на лихвите и засилването на икономическата активност в страната. На фона на сдържаните нагласи на бизнеса, основен принос за нарастване на кредитната активност в корпоративния сегмент има запазването на кредитната политика на търговските банки, подчерта доц. д-р Григор Сарийски. По отношение пазара на труда става ясно, че вътрешните резерви за увеличаване броя на заетите са почти изчерпани, особено по линия на активиране на обезкуражените и общо на неактивните, които биха искали да работят. Наблюдава се физически недостиг на работна сила в някои райони при засилената сегментация на заетостта. Работодателското търсене също намалява активността си, заяви проф. д-р Победа Луканова, автор на тази глава от доклада. Освобождават се наети, които в минали периоди са привличани и задържани чрез по-високи заплати, добави тя. По думите й очакваната положителна инфлация и през следващите 3 години отново поставя изискването от обновени социални политики за защита на трудовите възнаграждения и доходите на населението.

Втората част на доклада е посветена на специалния фокус на тема: структурни дисбаланси и рискове за икономиката. В нея се анализират състоянието и перспективите пред българската икономика във връзка с вече наблюдаваното забавяне на глобалната и европейската икономика и регионалните турбуленции.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си