Асен Личев, директор на дирекция „Управление на водите“ в МОСВ: Необходима е спешна реформа във водния сектор

0

Допусна се лошата практика голяма част от инвестиционните намерения да не бъдат включени в плановете за управление на речните басейни

ВИЗИТКА:

Асен Личев е роден на 6 февруари 1952 г. в София. Магистър е по хидрология и инженерна геология. Работил е в „Енергопроект“ от 1978 до 1990 г., а от 1981 до 1991 г. в „Нипроруда“, където ръководи лаборатория по „Земна механика и хвостохранилища“. От 1992 г. е служител на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). В момента е директор на дирекция „Управление на водите“. Той е част от екипа, разработил концепция за Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в България до 2015 г., както и на Закона за управление на водите. Участвал е и в проекти за оценка на водните ресурси.

Разговаря Илияна КАРАЛАНОВА

– Господин Личев, стартира процедурата по подготовка на новите планове за управление на речните басейни през 2015-2021 г. По какъв начин инвеститорите биха могли да съдействат на басейновите дирекции по места при разработването им?

– Това е основен проблем. Всички инвеститори – чуждестранни и български, както и ведомствата, отговарящи за съответните политики в енергетиката, водоснабдяването, напояването, би трябвало именно сега да осмислят инвестиционните си намерения и да уведомят съответната Басейнова дирекция. Ако външният инвеститор иска да строи завод, трябва да уточни от какво количество вода се нуждае при производството си, да посочи дали ще зауства мръсна вода, за да стане ясно възможно ли е това на мястото, което е избрал за изграждането на предприятието. Така Басейнова дирекция ще може да го заложи в Плана за управление на речните басейни като водоползвател и замърсител. Ако това не бъде направено, през следващите 6 години ще му се наложи да гледа България от външната страна на границата й.

– До какви проблеми доведе това, че в предишните планове (2010-2015) не бяха предвидени определени инвестиционни намерения?

– Проблемите бяха големи, особено с ВЕЦ-овете. Допусна се лошата практика голяма част от инвестиционните намерения да не бъдат включени в плановете за управление. С друга част от тях не беше процедирано съгласно рамковата директива. Институции и министерства в България не си свършиха работата. Мога да дам конкретен пример – с каскада „Горна Арда“. Карали сме насила инвеститорите да представят намеренията си, да кажат какви са изискванията им по отношение на водите, за да бъде строителството на тази каскада съобразено с екологичните изисквания.

Плановете за управление се разработват заради изискване, заложено в Директива 2060 на ЕС, приета през 2000 г. Какво обаче ще бъде практическото им приложение?

– За по-голяма част от населението, както и за повечето политици и институции водата представлява един обикновен търговски продукт. Това обаче не е така. Тя е по-скоро наследство, което трябва да бъде опазвано и защитавано за идните поколения. Плановете за управление на речните басейни са единственият механизъм това да се случи на практика. Те имат за цел предпазване, опазване и подобряване на качеството на водната среда. Там, където е постигнато добро качество, то трябва да се запази; там, където е замърсена – да се почисти. В резултат ще има осигурена вода както за битови, така и за промишлени нужди, което ще подпомогне развитието на икономиката. Досега битуваше мнението, че тези планове са в ангажимента единствено на МОСВ. Те обаче засягат цялото население на страната ни – от обикновения човек до министър-председателя, така че всеки трябва да заяви намеренията си при разработването им. През следващите 6 години, след като тези планове бъдат одобрени от Министерския съвет, те ще се превърнат в норма, по която ще се ръководи Законът за водите.

– Какви слабости бяха допуснати при разработването на предишните планове?

– Един от основните пропуски досега беше, че няма координация на национално ниво по отношение на интеграцията на политиката по водите в останалите отраслови политики. Другата слабост е, че финансово не бяха обезпечени мерките, залегнали в първите планове за управление на речните басейни, което е общ проблем за България. За всеки документ, който се приема, министърът на финансите казва, че няма средства. Документите се изхвърлят в коша, а от нас се очакват резултати, ако може – без пари. Това обаче не е възможно.

– Наскоро Министерският съвет прие законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Кои са основните принципи, залегнали в него?

– Тези изменения са в изпълнение на предварителните условия за предоставяне на средства от фондовете на ЕС през 2014-2020. Един от основните принципи, който се изисква и от рамковата директива, е „замърсителят плаща“. Този елемент цели ефективно използване на водните ресурси и възстановяване на разходите за околна среда. Той е поставен като условие, за да бъде освободено финансирането по оперативните програми през настоящия програмен период. Ако това условие не бъде изпълнено, всички програми, които финансират дейности в областта на водите, ще бъдат спрени.

– През 2021 г. плановете за управление на риска от наводнения стават неразделна част от плановете за управление на речните басейни. Какви са вашите отговорности в тази посока?

– В обществото, в медиите и сред политиците битува изключително порочното мнение, че изпълнението на изискванията на директивата и по-скоро картирането на заливаемите ивици ще спре наводненията. Нищо подобно. Изпълнението на задълженията на държавата по отношение на тази директива ще доведе единствено до това всеки от нас да знае в каква степен на риск от наводнения живее. Безспорно, след като бъде завършен Планът за управление на риска от наводнения и бъдат приети мерките, свързани с него, ще има и инвестиции – ангажимент на държавата, на места, където това се налага. Те са свързани предимно със съхранението на живота и здравето на населението и на някои структуроопределящи отрасли в България.

– Какво трябва да променим в политиката си по отношение на водите, за да не се стига до бедствия, подобни до тези от лятото и есента на 2014-а?

– Основна причина за проблемите е липсата на реформа във водния сектор. 53 язовира у нас са публична държавна собственост, 212 – частна държавна, 2234 – общинска, 26 – частна, а 263 имат неопределена собственост. За нас това е изключително странно. Всеки такъв язовир е разположен на терен, който е или публична общинска, или публична държавна собственост. Защо тогава собствениците на тези земи не го припознават като свой? Ние, от МОСВ, не можем да отговорим на този въпрос. Единственото, което можем да направим, е да дадем данните на МВР и да чакаме да проучи тези случаи. Ако това не стане, имаме резервен вариант – последното изменение на Закона за водите от края на 2013 г. (поправката „Димчо Михалевски“), която дава възможност на министъра на регионалното развитие да направи воден стопански кадастър, в който всички такива обекти трябва да бъдат вписани със своя собственик и технически параметри. Надяваме се най-после службите по кадастъра и звената, които отговарят за устройството на територията, да ги нанесат.

– Единствено финансова ли е причината това да не се случва, или има и чисто законодатели пречки?

– Главата „Защита от вредно въздействие“ в Закона за водите е чисто декларативна и лозунгова. Нещата, които са записани в нея, са необезпечени както кадрово, така и финансово. По тази причина в приетата от Народното събрание през 2012 г. Стратегия за управление и развитие на водния сектор беше предвидено да се създаде държавно предприятие на базата на „Напоителни системи“, което да поеме почистването на руслата на реките от извора до делтата, както и стопанисването на язовирите, в случай че кметовете, на чиято територия се намират, в рамките на една година не ги припознаят като свои. Това предприятие трябваше да поддържа защитните съоръжения, дигите и отводнителните системи. От 1987 година досега обаче то така и не беше създадено. Още с преминаването към пазарна икономика беше видно, че интересът за печалба в тези дейности е нулев. Той е напълно изоставен. Ако това не се промени, проблемите със сигурност ще продължат.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си