Навигатор Home » Интервю » Арх. Юрий Любомирски, председател на РК на КАБ – В. Търново:

Арх. Юрий Любомирски, председател на РК на КАБ – В. Търново: 

Арх. Юрий Любомирски е роден през 1961 г. в Павликени. Завършва УАСГ - София със специалност „Архитектура” през 1986 г. Работи в бившата проектантска организация във Велико Търново до 2000 г. След това открива свое частно архитектурно студио.

Прекалените административни, а често и нормативни изисквания затрудняват работата на архитектите

Разговаря

Лилия ЛОЗАНОВА

– Арх. Любомирски, освен с пряката си професионална работа сте ангажирани и с административна – като председател на КАБ – Велико Търново. Какъв е съставът на Регионалната колегия и имат ли интерес младите хора да навлизат професионално в архитектурата?

– Регионалната колегия на КАБ – В. Търново включва 62-има архитекти, като има тенденция за увеличаване на членския състав.

Известно е, че младите колеги, които се дипломират, трябва да работят 2 години в архитектурно бюро с пълна проектантска работоспособност или 4 години на свободна практика, преди да получат пълна проектантска правоспособност. След дипломирането си получават ограничена правоспособност и могат да работят само проекти по част „Архитектурна” за строежите от пета и шеста категория – малки жилищни сгради, промени на предназначения на помещения и др. според ЗУТ. Положителна тенденция е, че има интерес от страна на млади хора да членуват в браншовата организация. През изминалата 2017 г. сме приели четирима нови колеги.

– Какви са проблемите, които срещат младите архитекти на старта на професионалния си път, а и не само младите?

– Излизайки от университетите, младите архитекти имат добра концептуална мисъл, много добро боравене с компютри и софтуер, но им липсва практическа насоченост. За да се включат максимално бързо в работния процес, те трябва да осъзнаят, че се намират в реална пазарна среда, където се работи със срокове и където внезапно изникват нови предизвикателства. Проблемите им са общи, както на всички колеги от гилдията. Това, което затруднява работата на всички, са прекалените административни, а често и нормативни изисквания. Също така процедурните изисквания и сроковете по отношение на придвижването на документацията за обектите са допълнително утежнение.

Висока е натовареността на архитектите по отношение на различни процесуални дейности. Те трябва да изпълняват редица изисквания и да подготвят огромна документация не само за големите, но и за малките обекти. Например за една малка къща или за една промяна на предназначение на помещение, технологията на работа е такава, все едно правиш цял жилищен блок.

Главните архитекти работят с около 50 нормативни документа и постоянно получават десетки писма с указания, което води до липса на стабилитет в предвижданията по време на проектния процес. Във Великобритания например има закони в строителството, които не са променяни от 200 г. Както казва една древна китайска поговорка: „Най-лошо е да живееш във време на промени“.

Например за едно помещение от 100 кв. м, което е било магазин за промишлени стоки, ако искаме да го преустроим за магазин за хранителни стоки, без да извършваме строителни работи, се изработват няколко документа: архитектурен план, конструктивно становище, елстановище, ВиК, план за безопасност и здраве и др.

След това се издава разрешение за строеж, а после се предприемат и процедури за въвеждане в експлоатация. Това отнема най малко 3-4 месеца, а всъщност се касае само смяна на името и предназначението на магазина, без строителни работи.

За една малка къща са необходими отново много проекти – архитектурен план, конструктивен, ел- и ВиК план, отопление и вентилация, енергийна ефективност, ландшафтен план – парково устройство, вертикална планировка и др. Дотук станаха 9.

Преди десетилетия за изграждането на една къща са били необходими само два-три плана – архитектурен, конструктивен и допълващ по необходимост.

Накратко казано, затруднява ни прекалената бюрократична изискуемост и наличието на много нормативните актове.

Затова в момента текат заседания на УС на КАБ, където се обсъждат тези въпроси. Дискутираме по темите как да се намерят решения.

– Имате ли предложения за нормативни промени и в кои нормативни актове?

– В изпълнение на решение на ХІV Общо събрание УС на КАБ са предприети инициативи за усъвършенстване дейността на архитектурната практика. Решихме да се създаде Фонд за обжалване на некоректни обществени поръчки. Да се изработи нова методика за определяне на времетраенето и заплащането на инвестиционното проектиране и устройственото планиране.

Възложено е законодателно проучване и сравнителен анализ на практиката за защита на авторските права в различните държави. На тази база ще се подготвят от ангажиран от КАБ юрист предложения за промяна на ЗАПСП (Закон за авторското право и сродните му права).

Арх. Любомирски, 2018-а е година на културното наследство. Вие работите във Велико Търново, град, богат на стара архитектура. Имате ли инициативи и набелязани проекти в тази връзка?

– Целта на Европейската година на културното наследство е да се насърчат повече хора да откриват и изучават културното наследство на Европа, както и да се засили чувството на принадлежност на европейците към общото европейско семейство.

Човечеството осъзнава все повече и повече единството на човешките стойности, отнася се към паметниците като към едно общо наследство и възприема общата отговорност за тяхното опазване за бъдещите поколения. Наше задължение е да им предадем това наследство в пълното богатство на неговата автентичност. През 2018 г. ще се акцентира върху няколко важни момента. Сред тях е стойността на културното наследство за обществото, приносът му за икономиката, ролята му в европейската културна дипломация, значението на неговото съхранение за бъдещите поколения.

Грижливото опазване на наследството включва разработване на стандарти за качество на намесите в културното наследство, също така и неговото дигитализиране с цел по-лесния достъп до информация за всеки конкретен обект.

По отношение на културното наследство е направен и превод на законодателно проучване на френския Сенат, което сравнява законодателството в тази област във Франция, Италия, Австрия и Испания. Този ценен опит е на разположение на работната група в УС, която прави национална стратегия за култура и в която камарата е участник.

Тук бих цитирал думите на кмета на града г-н Даниел Панов. Той казва, че старите търновски къщи и уличките са неизменна част от идентичността на нашия град. Вече имаме одобрен проект за пълно обновяване, озеленяване и благоустрояване на повече от 40 улици и тротоари в Старо Търново. Строителните работи ще бъдат финансирани по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020”. Нека с общи усилия продължим да опазваме и съхраняваме облика на старата българска столица. Надявам се, че и останалите собственици на къщи – паметници на културата, ще последват примера, който тези отговорни хора дават, посочва кметът.

– Арх. Любомирски, какви са нормативните изисквания, свързани с реставрацията, ремонтите, преустройствата на сгради – паметници на културата? Какви са най-честите проблеми в тази връзка?

– С цел детайлизиране и конкретизиране на Правилата и нормативите за устройството и застрояването на старинните устройствени зони и традиционно изградените градски части Общинският съвет във В. Търново прие Наредба за опазването и устройството на исторически формираната градска среда (в т. ч. улични, площадни и дворни пространства, огради, оформяне и поставяне на рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи, елементи на градското обзавеждане). Утвърдени са и специалните изисквания по отношение нейното благоустрояване (озеленяване, художествено осветление, технически съоръжения и др.) и стопанисване.

Инициирани са редица нормативни промени – в Закона за културното наследство, Закона за устройство на територията и др., с цел ускоряване на процедурите по одобрение на проектите за ремонти на сгради със защитен статут. Във В. Търново са направени общи силуетни планове за сградите по улиците „Велчо Джамджията” и „Стефан Стамболов”, което облекчава процедурите по съгласуване на фасадните ремонти.

Във Велико Търново проблемът с опазването и съхраняването на архитектурните паметници на културата е изключително сериозен. В старата столица сградите – паметници на културата, са над 1000.

Общинската програма за реставрация на културните паметници във Велико Търново отчита добри резултати. Инициативата стартира в средата на миналата година и вече са факт първите къщи – паметници на културата, които бяха реставрирани и ремонтирани. Местната администрация подпомага собствениците с изготвяне на планове и проекти за дейностите.

Ето един пример относно приложението на Специфичните правила, разписани в раздел ІІІ, чл. 62, ал. 2:

В старинни жилищни устройствени зони, когато теренът отговаря на условията по ал. 1 и обслужващата улица е разположена напречно на наклона, минималното разстояние между сградите на основното застрояване през дъното на имота е 6 м, като разстоянието между едната от сградите и границата към дъното не може да бъде по-малко от 1,5 м.

Този пример показва как са заложени намалени отстояния при проектирането на обекти в Старата част на В. Търново

– Какви са приоритетите на РК на КАБ – В. Търново за 2018 г.?

– Работата на колегията е насочена перманентно към усъвършенстване на архитектурната дейност. Разбира се, практиката е свързана с участие в конкурси. Положителен факт е, че имаме информация за предстоящи конкурси и процедури, като голяма част от тях са обявена на сайта на КАБ.

Три са основните теми, по които постоянно има обмен на мнения, анализи и предложения, с искане да се изведат като приоритетни задачи в дейността ни: цената на архитектурния труд, професионалната квалификация и нова законодателна рамка по устройство на територията.

Добавете коментар