Милутин Фолич е роден през 1979 г. в Прищина. Завършва Архитектурния факултет в Белград през 2004 г. Автор и съавтор е на различни проекти в Сърбия и Виетнам. През 2008 г. като партньор основава бюро Folic Architects doo. От 2014 г.е главен архитект на Белград. Говори английски, испански, френски, руски и португалски. Арх. Фолич бе наскоро в София по покана на главния архитект на Столична община - арх. Здравко Здравков. „Трансформация” бе темата на проведената среща. Направление „Архитектура и градоустройство” - Столична община, с подкрепата на Асоциацията на архитектите в България, инициира втората от поредицата събития „Разговори за града” след дискусията с главния архитект на Москва Сергей Кузнецов.

Колкото повече са пешеходците и велосипедистите, толкова
по-голяма е мобилността в един мегаполис и на по-малка цена

 Разговаря Катя КОСТОВА

 

– Арх. Фолич, какви са впечатленията Ви от София?

– По пътя от летището видях, че Белград и София в известна степен си приличат. Също, както и София, съществува още от римско време. Освен това и манталитетът на хората е същият. Те искат добро развитие за своя град и настояват архитектите и местната власт да свършат своята работа в тази насока.

От многото ми срещи и разговорите с колегата арх. Здравко Здравков разбрах, че той иска българската столица да се върне на хората. Да трансформира града, за да има повече зелени площи и велосипедни алеи и по-малко автомобили. По примера на София ние в Белград искаме да направим същото.

И София, и Белград обаче имат проблеми с даването на приоритет на пешеходците, велосипедистите и обществения транспорт. Много трудно е да убедите хората да се откажат от колата си. В последните 4 години изградихме 20 000 кв. м пешеходни зони. Други 50 000 квадрата планираме в бъдеще и всеки квадратен метър имаше срещу себе си съпротива. Решението обаче, което Белград и София вземат, е много време след градовете в Западна Европа с подобна големина. Това там вече е пробвано и не представлява риск. Любляна, която е много по-малка от София и Белград, е изключително добър пример за трансформация на столица.

Какви са плановете в Белград за подобна трансформация? Откъде трябва да започне тя? Винаги от центъра ли?

– Центърът се използва от всички граждани – и от живеещите в него, и от всички останали. Затова и логично всяка трансформация трябва да започва от там.

Как според Вас трансформацията ще може да бъде подкрепяна от повече хора?

– Когато започнахме трансформацията, се страхувахме да не би най-гласовитите ни опоненти по някакъв начин да не настроят общественото мнение срещу нас. Срещу проекта за отваряне на града към реката почти всеки ден имаше протести. Във всички медии имаше хора, говорещи негативно срещу него. Ние обаче бяхме убедени, че правим нещо полезно. Когато разширявахме пешеходните зони, гражданите, живеещи там, също организираха протести, а сега гонят нарушителите, влизащи с автомобили.

Екипът на общината е избран за втори мандат, което означава, че проектите, критикувани преди това от много хора, сега вече имат по-голяма подкрепа сред жителите на Белград. Разбира се, не трябва да си затваряме ушите за мнението на гражданите.

– Споменахте за отваряне на града към реката. По какъв начин планирате да го реализирате?

– По сегашния генерален план основното е индустрията да се изнесе от центъра на града. Заводите ще бъдат изместени по околовръстния път и близките магистрали. На тяхно място в центъра се създава компактен град. Това означава, че тук плътността ще бъде много по-голяма, отколкото в старите части на Белград или Нови Белград, който доста комфортно се разширяваше през годините и се бе превърнал в спалня на столицата.

Промишлената зона бе свързана с реката заради транспорта на суровините и готовата продукция. С нейното изнасяне извън центъра се дава възможност на града да слезе към реката. Освен това във въпросната зона има вътрешна инфраструктура.

Един от проектите ни е за жп линията, която свързваше индустриалната зона с пристанището. Тя минаваше около целия център на града и на практика се възприемаше като примка около него и напълно го изолираше от реката. От 6 месеца тя не функционира и на нейно място в следващите няколко години ще бъдат изградени някои от най-дългите паркове в Европа. И вместо бариера те ще бъдат връзката с реката. След изпълнението на проекта всяка улица, стигаща до индустриалната зона, вече ще може свободно да продължава до реката. Същото се отнася и за туристическата зона около старата крепост „Кале мегдан”.

Един от първите проекти, които реализирахме и по който работи Ян Геел и неговият екип, бе накъде да бъдат насочени алеите в зелените и водните площи. Как хората от околните квартали и от центъра на града да дойдат по-бързо и удобно в парковете. Как да ги свържем с останалите части на града, а вътре в самите зелени зони да бъде организирано движението.

Линейният парк от 100 ха, който бе изграден на мястото на част от стара жп линия, ще бъде продължен, като това ще бъде част от проекта ни „Белград на вода“. Той е символ на цялата трансформация и слизането на града към реката. С широка и красива пешеходна алея центърът ще бъде свързан с реката. Ще разширим и пешеходните зони в центъра. Амбицията ни е през 2022 г. Белград да стане зелена столица на Европа. В тази връзка смятаме да създадем и цяла система за рециклиране на отпадъци.

Все по-тесни ще стават автомобилните ленти, за да се правят велосипедни алеи. Оставят се и бусленти за градския транспорт.

– По този начин ли ще обърнете сегашната йерархия на транспорта в града?

– Да. Най-проблематичната тема за нашите градове е как да накараме хората повече да се разхождат и да карат колело. Днес в Белград под 1% от жителите се придвижват с велосипед. След анализ се разбра, че просто те нямат къде да карат колела. Затова разработихме проект „В Белград с колело“ и той включва 3 основни направления. Планира се изграждането на 120 км нови велосипедни алеи предимно в старата част на града. В Нови Белград ще има 80 км. Това ще бъде една мрежа от 200 км, даваща удобство. Така всеки, който иска някъде да обикаля Белград с велосипед, да може да го стори. Освен това ще се направи и система за наемане или споделяне на колело.

– Арх. Фолич, фокусирате се изключително върху пешеходците и велосипедистите. Това ли е част от трансформацията на града?

– Водим се от максимата, че колкото повече са пешеходците и велосипедистите, толкова по-голяма е мобилността в един град и на по-малка цена. Даването на предимството на автомобилите намалява ефикасността. В Западна Европа не са въвели всичко това без причина, защото това води и до икономия на средства.

Освен това много е важно автомобилите, които са на повърхността, да бъдат вкарани под земята. Така се освобождават големи пространства за площади и зелени зони. От друга страна, подземните гаражи не бива да стимулират идването на повече автомобили в града. Те се строят основно за живеещите там, а не да се поберат повече коли. И винаги се прави сметка броят на местата в тях да не бъде по-голям от автомобилите, свалени от улицата под земята.

Обмисляте ли изграждане на метро в Белград?

– В Белград, за разлика от София, все още нямаме метро. Метрото е скъп проект. Както знаете, Белград около 30 години беше изолиран от света. Основно заради войните, които се водеха.

Сега сме във фаза на проект за изработване на 3 линии заедно с френска фирма. Надяваме се, че метрото няма да замести всичко, което се използва, а хората, използващи личните си автомобили, ще преминат към него, защото и при нас броят на колите се увеличава. Трябва да помислим как да направим достъпни станциите на бъдещата подземна железница. Така ще се опитаме да накараме хората да се качат в метрото.

Освен метрото и другите големи инфраструктурни проекти, има и по-малки, често оставащи на втори план. Без тях обаче градът не може да се развива и трансформира. Такъв подобен проект нарекохме „Идентичност, мобилност, екология“. Става дума за каталог на урбанистичното оборудване. Със завършването му ще има ред и ще се премахнат бариерите по откритите обществени пространства.

Как да опазим културното наследство в центъра, откъдето започва трансформацията?

– Опазването на културното и историческото наследство е огромна тема. Винаги има инициативи на инвеститори или псевдоинвеститори, искащи нещо да променят, но те си мислят просто за печалба и искат някои обекти да останат без защита като паметници на културата. Не бива да разрушаваме своето наследство, защото след това никога не можем да го върнем. Трябва да бъдем непреклонни и да защитаваме културните ценности, но и да не бъдем прекалено упорити и твърдоглави. За някои зони, узрели вече за реконструкции, не бива да се спират процесите. И в Белград има такива пространства. Не бива до старите сгради да строите нещо в стар стил. Новото трябва да бъде модерно и да носи печата на времето, когато е създадено.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си