Навигатор Home » Интервю » Арх. Мартин Петров: Най-ценното, което мога да дам на страната си и на хората, е знанието

Арх. Мартин Петров: Най-ценното, което мога да дам на страната си и на хората, е знанието 

7

Творческите способности на един архитект биват смазани от ангажирането с несвойствена работа

7

Мартин Петров завършва Природоматематическата гимназия „Акад. Никола Обрешков“, Бургас, през 2013 г. Започва висшето си образование в Университета по архитектура, строителство и геодезия, София, през 2013-а, като в момента е студент трети курс. От II курс започва да участва в конкурси, като тогава заедно с Веселин Методиев печелят III място в университетския конкурс „Ревитализация на площад Римската стена“. През декември на 2015-а взима специална награда от конкурса в памет на арх. Богданов, като през 2016-а печели едноименния конкурс. През лятото на 2016 г. е награден за технология на архитектурата в студентския конкурс със съдействието на Baumit – „Зална сграда“. От 2016-а става част от международната организация Designmorphine, която организира работилници за параметричен и генеративен дизайн. Започва да асистира и преподава за организацията.

 

– Защо избрахте да се реализирате в България?

– Не смятам, че реализацията ми в България на този етап е от особено значение. Ако остана тук, вероятно това, което бих оставил след себе си, са няколко морски къщурки и няколко кооперации. Вярвам, че ако искаш да помогнеш на родината си, трябва да помогнеш и дадеш нещо на хората. Затова плановете ми засега са да завърша магистратура в чужбина, след което да се върна и да започна да преподавам или да участвам в обучителния процес. Защото най-ценното, което мога да дам за родината си и хората, е знанието.

– С какви проблеми се сблъсквате по време на Вашата работа?

– Работата ми в последните месеци е свързана с асистирането и воденето на работилници. Като най-честите проблеми там са сблъсъкът на хората с материята. Параметричният дизайн е една особена материя, която изисква по-различен начин на мислене от гледна точка на решаването на проблемите. Там всичко се разбива на прости елементи, които се обвързват с многобройни и различни правила (дори и най-сложните компютърни системи работят с 1 и 0), което, от друга страна, дава голяма свобода и улеснен процес на фабрикиране.

От мои наблюдения как върви работният процес в архитектурните студиа архитектът трябва не само да разбира, но и да може да върши работата на 80% от всички работници, което е нелепо. Това за съжаление е следствие от множество навързани проблеми, като започнем от липсата на знанието като ценност, до некомпетентни студенти и след време неадекватни строители и специалисти. Творческите способности на един архитект биват смазани от вършенето на чужда работа. За това и смятам, че проблемите трябва да се решат на много дълбоко ниво още от семействата ни.

– В каква обществена кауза във Вашия град бихте се включили?

– Преди 2 години бях част от екипа доброволци в One Architecture Week, Пловдив, като помагахме за подобряването на средата в района на „Капана”. Мисля, че този тип форуми са изключително полезни не само за студенти и млади архитекти, но и за действащи такива. Срещата със световноизвестни дизайнери и архитекти за мен винаги е била много зареждаща и вдъхновяваща. Също така малките градски намеси, които правят „Tрансформатори”, винаги са ободрявали града, вписвали са се и са показвали иновативност.


ПРОЕКТИ


7_%d1%82%d0%b5%d0%ba%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d1%84%d0%b0%d0%b1%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d1%81-%d0%b8%d0%b7%d0%bb%d0%be%d0%b6%d0%b1%d0%b5%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%bb%d0%b0

1.Текстилна фабрика с изложбена зала

7_%d1%84%d0%b5%d1%80%d0%bc%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d1%83%d0%b3%d0%be%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d1%82%d0%b0

2.Ферма за угояване на телета

7_%d0%b6%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%89%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b0-%d0%b2-%d1%81%d0%be%d0%b7%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb

3.Жилищна сграда в Созопол

 

7_%d0%ba%d1%8a%d0%bc%d0%bf%d0%b8%d0%bd%d0%b3-%d0%b2-%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4

4. Къмпинг в Димитровград

 

 

 

7_%d0%b7%d0%b0%d0%bb%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5

5.Зала на Приказките        

7_%d0%bf%d0%be%d0%ba%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b8-%d1%82%d1%80%d0%b8%d0%b1%d1%83%d0%bd%d0%b8-%d0%b2-%d0%ba%d0%bd%d1%8f%d0%b6%d0%b5%d0%b2%d0%be-%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d1%8f

6.Покрити трибуни в „Княжево“, София 

  

 


7_%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%b01

  Маса №1

7_%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%b02

Маса №2

7_%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%b03

Маса №3

7_%d1%81%d1%82%d0%be%d0%bb

Стол

 

Отговор на Арх. Мартин Петров: Най-ценното, което мога да дам на страната си и на хората, е знанието

  1. Маргарита

    „Творческите способности на един архитект биват смазани от вършенето на чужда работа. “ – Наистина най-доброто описание на ситуацията в България, на което съм попадала. Бих добавила, че подборът на млади кадри се извършва по критерий „Колко от чуждата работа е готов за свърши за възможно най-малко пари“

     

Добавете коментар