Навигатор Home » Архитектура » Арх. Мартина Камбурова: След сблъсък с инвеститор и ЗУТ самата архитектура като изкуство остава на заден план

Арх. Мартина Камбурова: След сблъсък с инвеститор и ЗУТ самата архитектура като изкуство остава на заден план 

Мартина Камбурова e родена в Сливен. Завършва Природоматемаческата гимназия „Добри Чинтулов“ в града, след това учи три години архитектура в Нов български университет. Веднага щом достига необходимите кредити за магистратура в чужбина, кандидатства и е приета в Политехническия университет в Милано. Кара задължителния преди завършването стаж дистанционно в родния си град. След дипломирането се прибира от Италия и става член на КАБ през 2016 г. Работи около година в архитектурно бюро в София. Известно време след това се занимава с интериорен дизайн. Настоящата й професионална кариера е в сферата на архитектурата.

Често у нас дадено място се разглежда само като парцел, без да се проучва историята му и да се усеща духът му

– Защо избрахте да се реализирате в България?

– Истината е, че винаги съм искала да завърша образованието си в чужбина, но същевременно никога не ми е минавала през главата идея за реализация навън. Завърших бакалавъра си тук и магистъра в Италия, така че имах възможност да направя реална съпоставка на приоритетите в бранша и в двете държави. Там се научих да работя в екип, да се съобразявам с околната среда и историята на дадено място и да правя задълбочени проучвания, преди да стартирам работа по даден проект. След като завърших магистратурата си в Италия, бях изпълнена с ентусиазъм да принеса част от техните методи в практиката си тук. Повечето проекти, включително дипломната си работа, защитихме с колежка българка – арх. Симона Боева. На същия ден след защитата получихме максимална оценка и предложение за работа в Милано от нашия дипломен ръководител. В крайна сметка и двете взехме решение да се върнем и да работим в България. Страната ни има страхотни дадености и възможност за развитие. Положителната промяна в последните години е вече факт и аз лично бих желала да имам принос за нея.

– Какви са трудностите, с които се сблъсквате във Вашата работа?

– На първо място бих казала, че ЗУТ се нуждае от осъвременяване и генерална реформа. Идва момент, в който след сблъсъка с инвеститор и ЗУТ за нас, архитектите, остава да запълваме максимално функционално дадената ни рамка и някак си самата архитектура като изкуство остава на заден план. Друга често допускана според мен грешка е несъобразяването на сградите с вече съществуващата околна среда. Често тук дадено място се разглежда просто като парцел, без да се проучва историята му и да се усеща духът му. Впоследствие мястото губи идентичност и построената сама по себе си ефектна сграда изглежда като грешка, тъй като е поставена не на място. Аз обаче съм позитивно настроена и виждам, че в Камарата на архитектите се полагат усилия за положителна промяна. Разбира се, не на последно място е и работата с клиентите. Българите все още трудно се доверяват на професионалистите.

– В каква обществена кауза във Вашия град бихте се включили?

– Сливен е град, който сравнително скоро преживя големи промени. Преди няколко години беше избран на конкурсен принцип проект за преустройство на центъра. Резултатът вече е налице. Градът сам по себе си е добре устроен, но за съжаление, все по-малко млади хора се завръщат към по-малките градове. Истината според мен е, че това е заради липса на възможности за развитие. Бих се включила във всяка една младежка инициатива, която би помогнала за откриване на работни места или учебни заведения и би вдъхнала живот в града, тъй като това е град с история, който не заслужава да бъде запустяващ.


ПРОЕКТИ


7-10 7-9 7-5 7-27-77-3

 

 

 

 

Добавете коментар