Навигатор Home » Архитектура » Арх. Мануела Царинова: Липсва възможност да се учим от по-опитните архитекти, те си „пазят занаята“

Арх. Мануела Царинова: Липсва възможност да се учим от по-опитните архитекти, те си „пазят занаята“ 

Арх. Мануела Царинова е родена на 15.01.1989 г. в София. В Разград завършва езикова гимназия „Екзарх Йосиф” с френски език, а след това и „Архитектура” през 2013 г. във ВСУ „Черноризец Храбър“, Варна. Започва професионалното си развитие още като студентка в „Химпроект Девня” ООД. Там е част от екип архитекти и участва в проектирането на множество производствени сгради, сред които Завод за производство на взривни вещества - Девня, Съоръжение за аварийно подаване и захранване с варовик в ТЕЦ „Марица изток 1”, Изграждане на инсталация за разделяне на въздуха SIGMA LL110 за производство на азот и кислород, „Водоохладителна кула и озахарители”, Реконструкция на инсталация за маслодобив, „Инсталация за производство на газообразен кислород” и др. След дипломирането си работи в друго архитектурно студио, където проектира основно подробни устройствени планове и жилищни сгради, а през 2015 г. основава свое архитектурно студио MON.ARH11 във Варна.

Проблем е ниската естетическа култура на българина и незачитането на важни фактори като природа, стил и закони

– Защо избрахте да се реализирате в България?

– Като всеки един мотивиран млад професионалист в България аз също обичам трудностите и предизвикателствата в архитектурния бранш. Това е и една от основните причини да избера да се развивам в родината си. В България има наистина много млади архитекти, но въпросът е каква част от тях биха могли да предложат стойностна архитектура!? Причината за това е само една и това е липсата им на възможност да се учат от по-опитни архитекти. С две думи – опитните архитекти си „пазят занаята“ и именно това е най-голямото предизвикателство пред младия архитект, което аз приех.

– С какви проблеми се сблъсквате по време на Вашата работа?

– Проблемите, с които един млад архитект се сблъсква по време на работата си, са много, но основните са няколко. Най-важният проблем е спешната нужда от промяна на Закона за устройство на територията (ЗУТ), защото законът е стар и неактуален. Промените в тази насока вече започнаха. Друг проблем е ниската естетическа култура на българския гражданин и незачитането на важни фактори като природа, архитектурен стил и спазване на законите. И последен, но не по важност, проблем е бюрокрацията и несъдействието от страна на общините и главните архитекти в тях.

– В каква обществена кауза във Вашия град бихте се включили?

– Както много мои колеги, така и аз бих искала да се включа в опазването и реставрацията на архитектурните ни и археологически паметници, които имаме в изобилие в нашата малка страна. Конкретно в град Варна считам, че един от най-забележителните архитектурни паметници е старата памучна фабрика „Цар Борис”, построена през 1898 г., известна днес под името фабрика „Христо Ботев“. Тя е най-голямата фабрика във Варна и областта в началото на XX век и една от най-красивите сгради в града и до ден днешен. Именно поради тази причина считам, че опазването на този шедьовър на индустриалната архитектура трябва да бъде реставриран и съхранен за бъдещите поколения. Това е една обществена кауза, по която бих работила с голямо удоволствие и професионална отдаденост.


ПРОЕКТИ


Интериорен-проект-гр.Варна_1Интериорен-проект-гр.Варна_3

Интериорен-проект-гр.Варна_2

Интериорен проект, Варна


Генплан-на-Свинекомплекс-Брестак

Генплан на Свинекомплекс Брестак


Многофамилна-жил.сграда--м.Ален-Мак-,гр.ВарнаМногофамилна-жил.сграда--м.Ален-Мак,гр.Варна.

Многофамилна жилищна сграда, м. Ален-Мак ,гр. Варна


Еднофамилна-жилищна-сграда-в-гр.Швелм,-Германия

Еднофамилна жилищна сграда, гр. Швелм, Германия


Редови-къщи-гр.Бяла,обл.Бургас.

      Редови къщи, гр. Бяла, обл. Бургас


Добавете коментар