Арх. Кунчо Цилков: Пазарът все повече търси качествена архитектура

0

ВИЗИТКА
Арх. Кунчо Цилков завършва специалност „Архитектура” през 2008 г. в УАСГ – София, катедра „Обществени сгради” (с дипл. ръководител арх. Танко Серафимов), с награда от САБ и списание “Детайли”. От 2006 до 2015 г. работи в Архитектурно студио “АТМ”, където се занимава с проектиране на жилищни, хотелски и офис сгради, летища, спортни зали и индустриални обекти. От 2015 г. работи в “Adventure facility concept and management”, където проектира спортни и развлекателни центрове. Отличаван е в редица международни и български архитектурни и строителни конкурси. От получаването си на пълна проектантска правоспособност в КАБ през 2010 г. развива паралелно самостоятелна архитектурна практика предимно с нискоенергийни сгради. През 2015 г. получава награда в националния кръг на “Brick Award 2016” за реализирана еднофамилна жилищна сграда. Предпочита да подхожда към проектите си като към „научно изследване” и гледа на тях като на „миниизобретения” или „нов индустриален продукт”. В проектите си залага на иновативни архитектурни решения и вариации, извличащи функционалния и естетическия максимум от проектните дадености. Интензивно насочва дейността си към сгради с малка зависимост или изцяло независими от енергийната мрежа.

Образованието е универсалният начин за справяне с проблемите

– Защо решихте да се реализирате в България?

– Трудно може да се каже, че съм взел такова съзнателно решение. Колкото и парадоксално да звучи, работата зад граница не успя да се пребори за вниманието ми. По времето, когато завършвах, строителният бизнес в България преживяваше своя бум (макар и леко уродлив и силно неконтролиран). Никой трезвомислещ човек не би избрал да бъде чирак (макар и в изтънчена среда със столетие традиции в архитектурния бизнес), вместо да проектира големи сгради в условията на бурно развиващ се пазар. След това „бумът” се оказа „сапунен мехур”, но пък в същото време светът се глобализира толкова много, че нямаше причина, поради която да търся този път. Под глобализация нямам предвид само информационна такава – без да съм търсил съзнателно подобен ефект, се оказва, че в годините след 2008-а съм работил в над 50% от времето си или за обекти зад граница, или за чужди инвеститори, или с колеги от чужбина. Надявам се в следващите години да успея да работя върху производствени сгради, енергийни проекти и/или изследователски центрове, които наистина да допринесат за развитието на България и позиционирането й на световната карта.

– Какви са проблемите, с които се сблъсквате във Вашата работа?

– Най-сериозният проблем, с който се сблъсквам, е лошата среда на живот, изградена през последните 40-50 години. Това е принудило хората да се примирят със сградите и пространствата, които ни заобикалят. Оттук произлизат и ниските очаквания на масовия клиент за продукта и ползите, които предоставят архитектът и хората след него. Няма го търсенето на нещо ново, нещо по-добро, по-красиво, по-рентабилно, по-функционално, по-качествено, по-ефективно… Хората се примиряват с повърхностни проекти за нещо толкова сериозно като сградите, които обитават. Не очакват, а и дори не подозират, че имат правото да изискват повече. Както шофьорът в социалистическия блок не подозира, че може да получи нещо различно от лада и москвич, дори си ги харесва. Разбира се, за оптимиста чашата е винаги наполовина пълна – с глобализацията тази тенденция постепенно се обръща и масовият пазар започва да търси добра и качествена архитектура. Тук е и още един от отговорите на предишния въпрос – при реализация в България има наистина какво да се свърши. Тази тенденция отдавна се забеляза при търговските и големите офис сгради вероятно заради зависимостта им от външните инвестиции. По време на кризата тя преля към масовия сектор на еднофамилните и многофамилните жилищни сгради. В момента жилищни сгради с осакатена функционалност, ниска енергийна ефективност, лошо изградено прилежащо пространство и посредствена архитектурна визия са обречени на пазарно самоубийство. Очаквам в скоро време тази тенденция да се прехвърли към промишлените сгради и туризма.

– В какви обществени каузи бихте се включили?

– Най-вече бих се включил в кауза, свързана с образованието. Според мен това е универсалният начин за решаване на проблеми от всякакъв характер – чрез развитие напред. Тук бих посочил два много ценни цитата: „Този, който отваря едно училище, затваря един затвор” и „Дай на човека риба и ще го нахраниш за един ден. Научи го как да лови риба и ще го нахраниш за цял живот“. Разбира се, като архитект бих участвал във всякакви каузи, които биха могли да допринесат за подобряване на съществуващата среда за живот и работа.

 

 ПРОЕКТИ

 

7-pro14 7-pro5 7-pro18 7-pro19 7-pro2  7-pro107-pro157-pro6 7-pro87-pro17

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си