Навигатор Home » Интервю » Арх. Здравко Здравков, главен архитект на София: За развитието на столицата ще привличаме повече експерти

Арх. Здравко Здравков, главен архитект на София: За развитието на столицата ще привличаме повече експерти 

6-GLAVEN-ARH

Предстои да създадем нова наредба за обществените обсъждания

ВИЗИТКА

Арх. Здравко Здравков е роден в Плевен през 1972 г. Възпитаник е на Университета за архитектура, градоустройство и геодезия (УАСГ), специалност „Архитектура”. Дипломира се през 1997 г. Административният му опит започва от 1998 г. в община Плевен, където е главен специалист в сектор „Градоустройство”. От януари 2000 г. става началник на сектор „Градоустройство”. От март 2004 г. е главен архитект на община Червен бряг. Същата година създава архитектурно бюро „Квадра – 04” ЕООД. От 2015 г. Здравков е управител на „Инфраконсулт груп” ООД. Фирмата е с предмет на дейност извършване на комплексни услуги и решения в областта на инвестиционното проектиране и устройственото планиране, обследване и сертифициране на сгради, строителството, независим строителен надзор, управление на проекти и други.

– Арх. Здравков, в какво точно се изразяват идеите Ви за промени в работата на Направление „Архитектура и градоустройство”?

– Първо, в Направление „Архитектура и градоустройство” (НАГ) ще се създаде едно изцяло ново звено, което да се занимава изключително с конкурсите по устройственото планиране и с обезпечаването на проектите, свързани с инвестиционната програма на Столична община. То ще има проектно-мениджърски функции по отношение на организационната работа. Отделно искам да привлека външни консултанти, които да са част от един консултативен съвет. Те ще дават мнение по всички проблеми, засягащи развитието на София. За пример ще дам високите сгради – анализ на трафика, обследването на влиянието им към средата. Екипът от експерти, имащи опит в изграждането на градската среда, ще помага за решаването на конкретни казуси.

В момента ЗУТ е дефинирал експертизата към експертните съвети по устройство на територията. Задължително е представителството на КАБ, САБ и КИИП. Има възможност да се канят допълнителни експерти, в зависимост от проблемите, които се разглеждат. В НАГ в момента има 5 специализирани състава на експертните съвети, занимаващи се с обследването на сградите, с ниското строителство, с подземния кадастър, с градския дизайн и реклама и с техническата инфраструктура.

– Реализацията на идеите Ви ще наложи ли нормативни промени?

– Да. Идеята е да създадем нов устройствен правилник на експертните съвети. За сериозните проблеми, касаещи развитието на градската среда, да има един разширен съвет от професионалисти, които ще бъдат натоварени с конкретна проблематика. По подобен начин се работи в МРРБ, където за всеки един от проблемите се канят съответни хора, ангажирани с конкретната проблематика.

Експерти ще са необходими в звеното на градско и пространствено планиране. Необходимостта от експертиза се появява и на още едно място във връзка с обществените обсъждания. Ще създадем нова наредба за обществените обсъждания. Искам на сайта на НАГ да има информация за всички граждански организации и сдружения, свързани с работата по устройственото планиране и с развитието на София. По данни на портала ngobg.info, 135 са неправителствените организации в столицата, ангажирани с околната среда. Местните инициативни групи са 37 и местните общности и кварталните сдружения – 43.

– Ще има ли възможност всички тези НПО-та да участват в даването на експертиза за всеки проект?

– Трудно е всички да участват с експертизи на проектите. Идеята ми е тези групи да бъдат канени на обществените обсъждания. В сайта на НАГ ще създам място, когато те имат желание да участват на обществено обсъждане, да им се пращат покани.

– Какви ще са критериите за попълване на експертната банка?

– За това ще очаквам от професионалните организации конкретни предложения по отношение на избирането на експертите, които да осъществяват наистина консултантска дейност. Не всички добри професионалисти желаят да се изявяват в публичното пространство. Може би трябва да се намери някакъв регламент чрез референции. С колеги вече разговарях и има различни идеи. Смятам, че критериите за години стаж и професионален опит няма да заработят толкова добре. По-скоро трябва да намерим правилния начин на ангажиране на хора, които са свързани с устройственото планиране, с градския дизайн, с проблемите на транспортната инфраструктура. Тази експертна банка ще ми е нужна, когато възникне определен проблем, да мога да се обърна към тях и да кажа: Трябва ми такъв и такъв експерт, който да участва в създаването на конкурсна програма за градска среда или за устройствено планиране.

– Какви трябва да бъдат акцентите в работата на тези експерти?

– Идеята ми е да наблегна на създаването на заданията за проектиране и това да стане съвместно с експертите, организирани в тази банка. Правилният начин на работа, според мен, е ангажирането на общественото внимание върху заданието за проектиране. Защото, когато то е решило проблематиката и е дало какви са изискванията на възложителя, то ще може да реши голям процент от задачите. 40-50% могат да се решат със заданието за проектиране. Ние архитектите сме хора с фантазия и желаем да се изявим творчески. Когато някой не е казал какви са очакванията му като възложител, се получават коренно различни посоки на проекта и крайният резултат не е удовлетворителен.

Желанието ми е в организирането на конкурсите за проектиране, съвместно с т. нар. експертна банка, да се подготвят тези задания, при необходимост да се възлагат като външна обществена поръчка, за да могат те да бъдат пуснати на обществено обсъждане. След това при провеждането на конкурсната програма да се получи една предварителна яснота по задачата и да има точно дефинирани очаквания от общината като възложител към конкурсните проекти.

Темата за експертизата е изключително важна. Разбира се, с колегите от САБ, КАБ и другите професионални организации вече имаме представители в експертните съвети. Аз говоря за нещо по-различно и по-голямо – създаване на такава експертиза, която да обхваща по-голям набор от специалности – и ландшафтни архитекти, и хора, които са пряко ангажирани с развитието на София. Няма експерти, обхващащи 100% от материята. Има хора, които са се занимавали с години върху дадена проблематика. Просто трябва да се намерят и да бъдат от полза за общата работа.

– Кога планирате въпросната нова структура банка към НАГ да бъде структурирана и да започне да функционира?

– Основната идея е да намеря правилния подход с професионалните организации, да работим съвместно, за да получим определен набор от експерти, които невинаги са в ръководството на професионалните структури. Обикновено има хора, участващи в тези организации, работили по част от проблематиката, но в същото време не са в ръководството. Тези колеги обаче са разпознаваеми и обикновено досега не са били ангажирани с експертизата. Идеята ми е да разполагам с малко повече хора. Например да се събере екип от 100 души.

– В София ще има ли още частични изменения на устройствените планове?

– Смятам, че плановата обезпеченост на София е доста добра и местата за такива частични изменения са много-много малко. Сега подготвяме плановете за 2016 г. и смятам да обезпечим териториите с ПУП-ове на цели райони.

– Кои райони в София нямат подробни устройствени планове?

– Не е готов още планът на двете части на кв. „Дружба”. Причината е, че има обжалвания от граждански сдружения, които провеждат инициативи срещу презастрояването в комплексите. След среща миналия петък съм възложил на районните архитекти да ми дадат приоритетни планове за всеки един от районите, които да обсъдим в рамките на бюджета за тази година и да ги възложим.

 

Добавете коментар