Навигатор Home » Интервю » Арх. Димитър Георгиев, председател на Постоянната комисия по устройство на територията в Бургас: Общината има нужда от каталог за градски дизайн

Арх. Димитър Георгиев, председател на Постоянната комисия по устройство на територията в Бургас: Общината има нужда от каталог за градски дизайн 

Арх. Димитър Георгиев е роден на 7 юли 1964 г. в Бургас. Общински съветник втори мандат с акценти на дейност планиране и развитие на града в областта на строителството и проектирането.

Председател е на Постоянната комисия по устройство на територията и член на Постоянната комисия по правни въпроси.

Заедно ще проучим какво искат търговците и да създадем модули, които да променят средата

Разговаря

Ирина ГЕНОВА

– Арх. Георгиев, какво провокира инициативата да организирате вече две срещи на бургаските архитекти, на които да се дискутира градският дизайн?

– В Бургас се направиха много публични пространства, но към тях липсва все още т. нар. градски дизайн и градски елементи. Наредбата на община Бургас (Наредба за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Бургас) е все още много бедна от гледна точка на елементите, които могат да се поставят върху зелени площи, улици, площади и те да дават възможност градът да има свой собствен облик.

Това са неща, които по принцип Общинският съвет определя и ги приема с видове наредби. Идеята беше архитектурната гилдия, в лицето на САБ и КАБ в Бургас, да даде максимална гласност на този вид проблем, а именно липсата на достатъчен брой на такива елементи.

– Как виждате възможностите за подобряване на градския дизайн на Бургас?

– Една от възможностите е ние като архитекти да можем да се активизираме и да предлагаме на общината продукти, които главният архитект заедно с експертния съвет да одобряват и да предлагат на гражданите за изпълнение и монтиране.

Има много търговци по улиците, както и в заведенията, които имат тенти, маси и различни павилиони. Те в момента разполагат само с един-два продукта – най-вече от пластмасова дограма, и повечето от тях са бели. Идеята е всички тези обекти да имат свой специфичен облик и всеки един от тях да показва индивидуалността и креативността на самия собственик. Но за да стигнем до самите хора, които са на улицата и работят, ние трябва да си определим някакви критерии.

Тези критерии трябва да идват от нас, ние трябва да комуникираме със собствениците на временните обекти и въпросните елементи ще се родят от само себе си, от съвместните ни разговори и предложения, а не някой да ги задължава.

– Как бургаските архитекти могат сами да се организират и да предложат свои решения за елементи на градския дизайн на община Бургас?

– Ние, архитектите, можем да проучим какво искат търговците и да създадем продукти, които им вършат работа. Тези продукти да бъдат одобрявани от община Бургас и да влязат в някакъв каталог, вид притурка към наредбата за временните обекти.

Всеки един от архитектите може да се включи и да предложи тема, върху която ще работи. Става дума за обекти, които са от градския дизайн – пейки, кошчета за боклук, указателни табели. Има нужда и от временни обекти, това са тези за сезонна търговия – за продажба на ядки, фъстъци, сладолед и т. н.

Сега видът им дори не отговаря на тяхната функционалност. Ако това се възложи само на един-двама човека да напишат някакви нормативи, те няма да могат да се справят.

Идеята е по-голяма част от гилдията да работи в тази посока, за да може нещата, които се напишат и влязат в някакъв вид в наредба или в правилник, да бъдат със знанието и съгласието на по-голяма част от населението.

– Вие смятате, че трябва да се направи каталог с продукти, които да се предлагат на инвеститорите и търговците. Какви продукти трябва да включва той?

– Предложих да се помисли върху варианта да има два вида продукти, които да се предлагат. Единият да е малко по-достъпен. Да е изработен от специалисти, като архитект, дизайнер, конструктор и изпълнител, като се стигне до крайна цена. Когато този продукт се одобри, да влезе с цялата си спецификация и да може да бъде предлаган. Всеки, който иска да го има, да може да го закупи от община Бургас, да го възложи на фирма, която да го изработи и да го постави.

Вторият вид продукт да бъде индивидуален, с по-високо качество, да бъде и по-скъп и да е лицензиран и на името на самия проектантски екип, запазен под егидата на авторското право. Но той също да бъда одобрен от главния архитект и тука самият гражданин да може да си избира между базовия продукт и по-скъпия.

Всеки един от нас може да изготви уникални продукти, които да може да ги предлага. Аз си го представям като един голям каталог, в който да има много видове продукти.

Идеята е да има и редица елементи по озеленяване. Какво имам предвид. Сега се правят редица опити, например по ул. „Богориди“ има доста деликатни предлагани елементи за озеленяване във връзка с нейната реконструкция, има саксии по осветителните тела, едни кашпи близо до фасадите на сградите. Но ако това нещо заработи, могат да бъдат предложени много идеи. Може да има тента, по която да вървят увивни растения, и т.н.

– Новаторското във Вашата идея е, че инициативата е децентрализирана, т.е. не е на принципа на конкурса. Осъществима ли е тя?

– Всичко това трябва да се предложи от нас като екип. Не да бъде на принципа на конкурса. Ако ние успеем да се обединим върху тази идея, можем да си определим зони за работа и да създадем въпросните продукти, които първо трябва ние да одобрим, за да няма някакви крайности.

Община Бургас има нужда от това. Всеки, който отвори наредбата за преместваемите обекти, ще види, че има 3-4 вида павилиони и едно кошче. Това е много беден избор и всеки, който поиска да сложи тента или маси, той отива и ги купува от там, където ги предлагат, или пък съчинява някакви неща.

Може да подскажем на общината и за райони, които не са благоустроени, или пък за такива, за които не се е сетила как да подходи към тях. По-късно може и тях да ги включат към някакви програми, проекти или пък съпътстващи ремонти. Идеята е ние да си измислим темите и да си направим проучванията.

Добавете коментар