Енергийното обновяване на сградния фонд в България вече няма да бъде само лепене на стиропор, а устойчив строителен процес, насочен за постигане, както на европейските цели в областта на екологията и икономиката, така и на по-добри условия на живот на гражданите. Това заяви арх. Георги Коларов – съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството по време на международната конференция „Енергийна ефективност в многофамилни сгради – моделът „обслужване на едно гише“ в България“, която се провежда в София. На нея бе представен напредъкът по проекта за предоставяне на интегрирани услуги за обновяване на жилищните сгради, известен като „SHEERenov“. Той се финансира от Програмата за научни изследвания и иновации на Европейския съюз „Хоризонт 2020“. Основната му цел е да се разработи и тества модел за предоставяне на интегрирани услуги за обновяване на жилищните сгради на територията на град София, като целта в последствие е този модел да се възпроизведе и в други градове.
Арх. Коларов представи мерките за енергийна ефективност на сградите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, както и визията на МРРБ за изпълнение на процеса оттук насетне. Той отбеляза, че при изготвяне на последния вариант на проекта за енергийно обновяване на сградния фонд от Плана за възстановяване и устойчивост е поставен акцент върху устойчивото реновиране на сградите, а енергийната ефективност е част от него, включвайки новите изисквания на ЕС, свързани с прилагането на екологични, икономически и социални критерии. Интегрирани са и критерии от устойчивото строителство, които са в пряка връзка с обновяването на сградите.
КАКВО ПРЕДСТОИ
„В проектите ще бъде заложено ефикасно използване на ресурсите, което предполага прилагането на принципа на кръговост и използването на органични материали, които съхраняват въглерод. Влаганите материали ще трябва да покриват изискванията за термичен комфорт, качество на въздуха и достъпна среда“, каза арх. Коларов. Той допълни, че чрез мащабно интегриране на възобновяеми енергийни източници и технологии, използващи геотермална и хидротермална енергия, значително ще се намалят разходите за първична енергия.
Новост ще бъде и въвеждането на „зелени обществени поръчки“ като базисен инструмент за постигане на устойчивост. „С помощта на икономически анализ на жизнения цикъл, ние целим постигане на икономическа и екологична целесъобразност на проектите. Дефинираме устойчивия строителен процес като безопасен, щадящ природата и гарантиращ ефикасно управление на отпадъците“, каза още съветникът на регионалния министър.
РЕФОРМИТЕ, КОИТО СЕ ОЧАКВАТ
Арх. Коларов допълни, че са предвидени реформи, които да подкрепят и улеснят изпълнението на проектите. Те включват създаване на звена „обслужване на едно гише“, информационна система за дигитализиране на данните по администриране и контролиране процеса на обновяване. Предвидени са и допълнителни мерки за достоверно и прецизно определяне на енергийните характеристики на сградите, анализ на жизнения цикъл за постигане на екологична и икономическа целесъобразност.
„От първостепенно значение за успешната подготовка и изпълнение на проектите за устойчиво енергийно обновяване на сградния фонд е изграждането на капацитет на работещите в държавните и общински институции, както и на всички участници в инвестиционния процес“, коментира още арх. Георги Коларов. В тази връзка той посочи, че за ускоряване на процесите и създаването на условия за бързо усвояване на средствата, в МРРБ работи експертна група, която има за цел да създаде програма за интерактивно обучение и квалификация на участващите в подготовката и реализацията на Програмата за възстановяване и устойчивост. Участниците ще бъдат запознати с устойчивото строителство и системите за оценка и ще навлязат в конкретни мерки за изпълнението на проектите. Ще изготви насоки за кандидатстване с ясни критерии и методи за оценка.
ЗАЛОЖЕНИТЕ ЦЕЛИ
„Нашата цел е Планът да постави началото на трансформирането на строителния бранш в устойчив, като част от Европейския преход към зелена икономика. Очакваме инвестициите в сградите да дадат желаните импулси в строителния сектор и цялата икономика, да доведат до разкриване на нови работни места и да подкрепят мрежата на доставки“, подчерта арх. Коларов.
Арх. Коларов информира, че в бъдещата програма за енергийна ефективност сградите са разделени на два типа – с ниска или висока енергийна характеристика. Обектите с най-ниски и лоши показатели ще получат грант за саниране, докато за зданията с високи показатели се въвежда пилотно самоучастие. По думите на арх. Коларов заради кризата с Ковид 19 има доста хора, които са финансово затруднени и няма да могат да си позволят самоучастие за включване в програмата, затова за тях се предвижда безвъзмездна помощ. В противен случай има риск от блокиране на програмата за енергийна ефективност. Анализите сочат, че най-ниско платежните граждани обитават сгради с ниска енергийни показатели.
