Навигатор Home » Интервю » Арх. Галина Антова, председател на РК на КАБ – Видин: Нужно е да се санират само качествените и здрави сгради

Арх. Галина Антова, председател на РК на КАБ – Видин: Нужно е да се санират само качествените и здрави сгради 

Архитект Галина Антова живее и работи във Видин. Завършила е УАСГ в София и от 1990 година практикува в родния си град. Била е главен архитект на общината, а след това започва свободна практика. Председател е на Регионалната колегия на Камарата на архитектите във Видин.

Така парите ще стигнат за повече обекти, а и ползата ще бъде реална

Разговаря

Цвета ИВАНОВА

– Г-жо Антова, във вашия бранш няма по-актуална тема от санирането на жилищните блокове. Вие участвате ли в тази нова дейност и какво е отношението ви към нея?

– Не участвам, но имам мнение за процеса, който тече с пълна сила. Според различни статистически данни, у нас има към 80 000 панелни жилищни сгради, в които живеят сигурно милион и повече хора. Затова този въпрос касае и тях. Но моите вълнения са професионални. Аз не приемам начина на саниране. Какво се прави – облицоване на фасадата със стиропор, поправка на покрива с хидроизолация, смяна на дограмата и поставяне на нови лампи в общите части. Да, променя се видът на сградата – от цветните бои тя става по-хубава, изглежда като нова. Полезен е и ремонтът на покрива, защото се спират течовете. Но… дотук. Този ремонт е козметичен, той не удължава живота на панелната сграда.

– А какво трябва да се направи?

– Трябва да се направи обследване не само на енергийната ефективност, но най-вече на конструктивното състояние на сградата. Какво е то, какво е състоянието на заварките и сглобките, колко живот остава на този блок, какво е състоянието на различните инсталации – ВиК и другите. Известно е, че тези сгради са били характеризирани като временно строителство със срок на годност 20, а след това и 50 години. Имало е глад за жилища, когато много хора от селата са останали без работа и са дошли в града да работят в откритите тогава много промишлени предприятия. Предполагало се е, че тези жилища са временно решение. След това ще се търси друго. Но си е останало така. Като се има предвид, че изграждането на панелни жилища у нас е започнало през 70-те години на миналия век, то много от тях вече са към края на срока си за годност. Не всички са в лошо състояние. Има и годни. Точно след такава преценка – дали може да се ползва още – трябва да се предприема саниране.

– Вие участвали ли сте с проекти в изграждането на такива блокове?

– Не, защото аз започнах работа през 1990 година, а тогава това строителство вече беше изоставено. Но следя какво е състоянието им във Видин. Има цели квартали само с такива блокове. Две трети обаче от апартаментите в тях не са обитаеми. Собствениците им са заминали на работа в чужбина, в други градове на страната или са се върнали в родните села. Затова има т.нар. шарени блокове. Тези, които са останали да живеят в тях, са санирали своите жилища. В момента във Видин няма глад за жилища и те стоят затворени.

– Какво според вас трябва да се прави с тях?

– Да се издаде конструктивно решение, да се укрепи конструкцията, което ще удължи живота на такива блокове. Да се разбере, че конструктивната издръжливост е най-важна.

– Но панелните блокове не са българско явление. Има ги и в други страни.

– Да, този вид строителство не е наше откритие. Зародило се е във Франция, а след това и в други страни. Има ги по целия свят. Защото това строителство има добри страни – строи се бързо, по-евтино е, твърди се, че е по-устойчиво на земетресения. Но в различните страни има различни видове панелно строителство. Първият вариант е само вграждане на някои панелни части в блока – по-малки панели, а останалото е стени с тухли, дървени конструкции. Вторият вариант е нашият – всичко е панелно. Стените, чиято дебелина е 6 см, не могат да осигурят топлина, дори да са облицовани. Вярно е, здрави са, защото са от бетон и цимент, но в производствените комбинати не се работеше качествено. Бяха наети работници от Виетнам, а панелите се лющеха още при прекарването им до обектите. Наскоро работех по една читалищна сграда в град Брегово. Строена е през 1890 г. и стените й имат дебелина 50 см. Такава сграда не се нуждае от топлоизолация.

– Означава ли това, че сте против санирането на панелните блокове? Санират и в Германия например.

– Да, против съм, ако не се отчитат конструктивните състояния, ако не се укрепват конструкциите. Санират и в Германия, но не по нашия начин. Там живеещите в блоковете се извеждат за 6 месеца и се настаняват в оборотни жилища. И санирането започва от конструктивното укрепване. След това – останалото. При нас се възприе друг начин – хората си живеят, а строителите санират.

– Какво предлагате?

– Предлагам саниране, но по друг начин. Нека хората сами да санират жилищата си, а държавата да им върне вложените пари. Но тогава работата по едно жилище няма да надвишава 5000 лв. Сега чета цени до 26 000 лв. за един апартамент. Та това надвишава цената на самото жилище! Във Видин панелките се продават от 17 хиляди до 20-25 хиляди лева. Така щеше да има средства за повече сгради. Би могло държавата да изкупи за същите пари тези жилища. Хората, които още живеят в тях, да си купят други – по-надеждни. А несигурните панелни да бъдат съборени и на освободените терени да се изграждат други – ново строителство. Това за градове като София, Варна, Бургас е трудно, но за такива като Видин е напълно възможно.

– Вярна ли е тезата, че старите жилища са по-сигурни и удобни за живот?

– Да, по света хората с възможности не търсят панелни жилища, а стари къщи по селата. Защото дори кирпичените с дървени конструкции са много здрави и сигурни.

– Досега изказвали ли сте своите съображения пред ваши колеги, които участват в управленски органи?

– Да, и не само аз, но не ни чуват. Скоро министър или заместник-министри архитекти не е имало. Вярно, има строителни инженери, но архитектът е водещ при изграждането на една сграда.

– Имате ли наблюдение как се санират сградите във Видин? Смятате ли, че то е излишно или безсмислено?

– Като специалист се интересувам от санирането. Но с поглед отвън не може да се установи състоянието на конструкцията. Ако тя е сигурна и гарантира още години живот на санираните блокове, тогава е добре. Но ако не е, за какво му е украса на такъв блок! Радвам се, че при строителството им е отчетена особеността на Видин като град с високи подпочвени води. Основите са правени добре, сигурни са. Защото няма данни за поддал блок.

– Смятате ли, че при санирането има дискриминация? Например еднофамилните сгради не се санират, не се санират и къщите по селата?

– Да, това е дискриминация. Защо еднофамилните сгради не са включени в програмата? Селата също. А еднофамилните домове и къщите в селата са по-качествени сгради. Санирането може да промени визията на нашите села, ще задържи младите хора в тях.

– Вие сте председател на Камарата на архитектите във Видин. Търсят ли ви за консултации при проектиране на санирането?

– Не, нито мен, нито колегите ми, нито камарата като цяло. Тази дейност минава встрани от нас.

– Тогава какъв съвет бихте дали на авторите на Националната програма за енергийна ефективност, на управляващите, които я изпълняват?

– Ясно е, че щом се планират средства в бюджета за 2017 г., санирането ще продължи. Но аз предлагам то да се спре временно и да се насочи към конструктивното укрепване на панелните сгради. Това трябва да стане основно изискване пред фирмите, които печелят обследванията на сградите и разработват инвестиционните проекти. Да се санират само качествените и здрави сгради. Така парите ще стигнат за повече сгради, а и ще има реална полза от санирането.

– Вие и колегите ви архитекти се борихте за запазване на сегашния централен видински площад „Бдинци”. Наскоро обаче кметът Огнян Ценков обяви, че реконструкцията му започва. Отказахте ли се от съпротивата?

– Не, не се отказваме. Събрали сме подписка и на видинчани. Махането на сегашната разноцветна гранитна настилка е глупост. Този площад е правен по проект на нашите светила в градоустройството. А новият – от никому неизвестни експерти. Все още се надявам, че площадът ще се запази в сегашния си вид и планираният ремонт няма да започне.

Добавете коментар

Моля, допълнете задачата за проверка. Благодарим ви! * Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.